Определение № 168 от 31.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2017 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на А. Д. З. лично и като представител на А. М. К., Й. М. К. и Д. М. К., всички от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 и т.2 ГПК на влязлото в сила решение №II -79-199 от 24.04.2014 г. по гр.д. № 39822/2012 г. на Софийския районен съд. С това решение е признато за установено по отношение на наследодателя на молителите М. Г. К. `, че дължи на [фирма], [населено място], сумата 2 522.04 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода януари 2009 г. – юни 2011 г. и сумата 433.40 лв. - мораторна лихва за периода 01.03.2009 г. – 27.01.2012 г. Изложени са твърдения, че са налице основанията за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 и т.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира молбата за допустима, поради което