Определение № 2858 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Й. К. Т. от [населено място], представлявана от адв. Л. Т., срещу определение № 2102 от 13.02.2024 г. по в. ч. гр. д. № 843/2024 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на касаторката против определение № 29084/05.12.2023 г. по гр. д. № 60436/2022 г. на Софийския районен съд за прекратяване на производството по делото в частта по отношение на конституираните като трети лица-помагачи на ищцовата страна лица, а именно: Н. Н. М., А. А. В., В. Т. С., Й. Д. Г., М. В. В., Г. А. Л. – З., С. М. З. и В. М. В.. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно дадените в т. 9а от ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения при отказ да се допусне встъпване или привличане на трето лице по реда на чл. 218 и чл. 219 ГПК не е налице преграждане развитието на производството, тъй като третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Третото лице има качеството на допълнителна, подпомагаща страна, която участва в делото покрай главната страна, на която помага, поради което отказът на първоинстанционния съд да конституира трето лице-помагач не прегражда развитието на делото между главните страни, нито възможността да се предяви иск от или срещу това лице в отделно исково производство. И в двете хипотези конституирането на трето лице-помагач има за цел да обвърже третото лице-помагач в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на решението (чл. 223, ал. 2 ГПК). При недопускане на трето лице-помагач в процеса производството между главните страни продължава, а постановеното по спора решение няма да притежава установително действие в отношенията между недопуснатото трето лице и главната страна. Следователно, определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение, с което е отказано конституирането на трето лице-помагач, вкл. и когато е отменено на основание чл. 253 ГПК определение, с което е допуснато привличане на подпомагаща страна, какъвто е настоящият случай, не е и от кръга на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като не разрешава по същество други производства, нито прегражда тяхното развитие. С оглед изложеното частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея частно касационно производство – прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,