Определение № 178 от 12.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. И. Д. срещу определение № 19 от 26.01.2022 г. по гр. д. № 31/2022 на Върховен касационен съд трето г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата ѝ за отмяна на влязло в сила определение № 8357 от 11.10.2019 г., постановено по гр. д. № 6961/2018 г. по описа на Бургаския районен съд. Жалбоподателката поддържа, че атакуваното определение е неправилно и моли то да бъде отменено. Ответната страна по частната жалба – „ВиК“ ЕАД, не взема становище. Частната жалба е допустима. По същество тя е неоснователна по следните съображения: С молба от 21.12.2020 г. П. Д. е поискала отмяна на влязло в сила определение № 8357/11.10.2019 г. по гр. д. № 6961/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, с което производството по делото е прекратено, като е прието, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е недопустим поради липса на правен интерес. В молбата си Д. твърди, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – открити били нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са били известни при решаването му. С обжалваното определение съставът на ВКС е оставил молбата на жалбоподателката без разглеждане поради това, че като подлежащ на отмяна акт при основание по чл. 303 ал.1 ГПК се сочи определение, по отношение на което законът не предвижда и следователно не допуска да се приложи този извънреден способ. Съставът на ВКС съответно се е съобразил с постановките по т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 7/2014 г., които са задължителни за съдилищата. Допустимостта на съдебните производства, съответно задължението на съда да не допуска до разглеждане недопустими искания, е уредена с императивни / от публичен характер / норми. В случая молителят – П. Д., е искала отмяна на влязло в сила преграждащо определение, с което Районен съд – Бургас е прекратил производството по делото, като е приел, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес за ищцата от търсената защита. С обжалваното определение съставът на ВКС правилно е констатирал, че доколкото съдебният акт, чиято отмяна се иска не попада в посоченото в тълкувателното решение изключение, нито с него се формира сила на пресъдено нещо, като се разрешава по същество материалноправен спор, то подадената срещу него молба за отмяна се явява недопустима. Ето защо обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. На основание изложеното, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,