Определение № 518 от 07.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4552/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г.Б. като процесуален представител на Ц. Ф. Ц. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 26.V.2017г. по гр.д. № 674/2017г. Ответникът по жалбата П. РБ /П./ не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК. Касационната жалба е допустима /виж в тази връзка и постановеното по настоящото дело и влязло в сила определение от 23.ХІ.2017г. относно претенциите за присъждане на обезщетения за имуществени вреди/ – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение САС по въззивна жалба на ответника и по насрещна въззивна жалба на ищеца е отменил решението на ОС Перник от 05.ХІІ.2016г. по гр.д. № 392/2016г. в уважителната му част за разликата над 900лв. до 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от Ц. Ц. срещу П. иск за присъждане на посочената разлика и е потвърдено първоинстанционното в отхвърлителната му част за разликата над 3000лв. до предявения размер 44000лв. обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел за доказана по основание предявената претенция. Взел е предвид, че на 17.V.1996г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.195 ал.2 вр. с ал.1 т.3 и чл.26 ал.1 НК, като му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена в „парична гаранция” 10 лв. /деноминирани/, освободен на 17.VІ.1996г. Поради напускането на адресите, на които можел да бъде намерен, Ц. бил отново задържан с постановление от 04.ІІ.2000г. за три дни, при което задържането му е с обща продължителност 35 дни. Прието е за установено напускане пределите не РБ на 23.ІІ.2003г. без обратно връщане и на 17.ХІІ.2009г. без обратно връщане, поради което през тези периоди производството многократно е спирано и възобновявано, вкл. и поради отсъствието на съучастника му, с оглед на което е налице съпричиняване 70%, довело до толкова продължително производство /15 години/. Поради несъбиране на доказателства, сочещи по безспорен начин, че Ц. е извършител на деянието, наказателното производство е прекратено с постановление от 07.VІІ.2011г., връчено на 13.VІІ.2011г. Прието е за недоказано фактическият брак на ищеца да се е разпаднал в резултат на наказателното производство /НП/. Взето е предвид многократно осъждане на Ц. – с три предхождащи процесното НП присъди, първата - за извършено от него престъпление като непълнолетен, и с пет присъди след привличането му като обвиняем, и че по всичките осем присъди е осъден да изтърпи ефективно наказание „лишаване от свобода” за различни периоди. С оглед на това като неоснователно е оценено твърдението, че именно поради привличането му като обвиняем по процесното дело той е останал без работа, влошили са се отношенията с жена му и не е могъл да се грижи за сина си. Поради липсата на медицинска документация и съдебно-медицинска експертиза за недоказано е намерено и твърдението за влошено здравословно състояние в причинна връзка с НП. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид продължителността на наказателното производство и приноса на ищеца за нея, тежестта на обвинението, отразило се крайно неблагоприятно върху личността му и емоционалното и най-вече психическо състояние – бил притеснен, подтиснат, изплашен, отслабнал, липсата на данни за влошено здравословно физическо състояние, наличието на осем предишни осъждания, препятстващи възможността за разграничаване по обем на вредите, причинени от процесното незаконно обвинение и тези, резултат на законните обвинения, като съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД е определил обезщетение в размер на 3000лв. и е присъдил 900лв., отчитайки 70% съпричиняване. ВКС на РБ намира, че така постановеното решение в частта по претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде допуснато до касационен контрол по въпроса /обобщаващ трите поставени в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК/ за задължението на въззивния съд да определи обезщетение за неимуществени вреди след преценка на всички представени по делото доказателства и на доводите и възраженията на страните поради разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС /обективирана например в решения по гр.д. № 1235/2010г. ІV ГО, по гр.д. № 820/2012г. ІV ГО, по гр.д. № 2378/2014г. ІV ГО, по гр.д. № 4265/2014г. ІV ГО и др./ с оглед непреценката на оплакването във въззивната жалба на ищеца, че задържането под стража е продължило 101, а не 35 дни, и на съдържащите се в приложеното по настоящото дело следствено дело документи в тази насока. За касационното обжалване касаторът следва да внесе по сметката на ВКС 5лв. държавна такса. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,