Определение № 176 от 18.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1176/2019 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.202/23.01.19 по г.д.№.304/19 на Апелативен съд София, ТО, е оставена без разглеждане частната жалба на “СКМ Груп” ЕАД срещу определение №.60/19.10.18 по г.д.№.253/17 на Окръжен съд Видин за допускане на допълнително обезпечение на предявения от ищците Й. В., М. Д., Г. А. и М. Й. срещу ответниците „СКМ Груп“ЕАД и „СКМ Интернешънъл“ЕАД иск по чл.135 ЗЗД чрез спиране на изпълнението по изп.д.№.20188980401048 по описа на ЧСИ С. И. – в частта, с която обезпечението е допуснато без гаранция. Постъпила е частна жалба от „СКМ Груп“ЕАД, в която се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно - вкл. предвид разпоредбата на чл.396 ал.2 ГПК, т.6 ТР 6/13 ОСГТК на ВКС и наличието на идентитет на страните по исковото, обезпечителното и изпълнителното производство - доколкото ищците са присъединени взискатели по последното. Ответните страни Й. В., М. Д., Г. А. и М. Й. оспорват жалбата Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са ищецът при отказ да се допусне обезпечение или при допускането му при различни от исканите условия, ответникът и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка /чл.396 ал.2 ГПК, т.6 ТР 6/13 ОСГТК на ВКС/. В случая се атакува определение, с което е наложена обезпечителна мярка „спиране на публична продан“ - която по естеството си представлява спиране на изпълнението по един от възможните способи. Доколкото ищците по делото са присъединени взискатели по изпълнителното дело, по което е постановено спирането /видно от доказателствата, приложени към молбата за обезпечение (съобщение до М. Й.) и настоящата частна жалба (удостоверение от съдебния изпълнител, неоспорено с отговора, cпоред което ищците са присъединени взискатели с предходно вписана възбрана)/, а ответникът по иска - длъжник по него, е налице идентитет на страните по исковото, обезпечителното и изпълнителното производство. При тези обстоятелства не се касае за визираната в обжалваното определение хипотеза - която предпоставя липса на такъв, и ответникът има правен интерес да атакува така допуснатото обезпечение /чл.396 ал.1 ГПК, т.6 ТР 6/13 ОСГТК на ВКС/. С оглед на това определението, с което жалбата му е оставена без разглеждане, е незаконосъобразно, и следва да се отмени, а делото – да се върне на САС за разглеждането й по същество. Мотивиран от горното, ВКС, Трето ГО,