Определение № 3383 от 02.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5150/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на касатора Н. Т. Д., чрез адв.Г.К. срещу определение №1998 /22.08.2023г., постановено по в.гр.д.№350/2023г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските. Изложени са общи оплаквания за неправилност на обжалваното определение, тъй като присъдените в полза на насрещната страна разноски са прекомерни. Моли същото да бъде отменено, а искането за разноски на ищеца оставено без уважение. В срок е постъпил отговор от ответника по касация И. К., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Частната жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.По същество е неоснователна. Производството пред въззивния се е развило в четири съдебни заседания.При условията на чл.266, ал.2 от ГПК е било уважено искането на жалбоподателя за допускане на техническа експертиза. Предвид горното и при съобразяване на обжалваемия интерес, който е бил 29 749.5лв., касационната инстанция намира, че адвокатско възнаграждение от 1 466.85лв. не се явява прекомерно.Същото е било два пъти по-малко от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени по реда на Наредба №1 за МРАВ. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид горното, Върховният касационен съд