Определение № 3428 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2807/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от „Е-МАРКЕТИНГ“ ЕООД, подадена чрез упълномощен адвокат С. Димова, срещу Решение № 70 от 22.01.2026 г. на Министерски съвет, в частта, в която оспорващият не е включен като одобрен кандидат в Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317 на МС от 2022 г., изменена и допълнена с Решения на МС № 535, 665, 856, 909, 963, и 1038 от 2022 г., № 141, 212, 323, 400, 454, 660 и 939 от 2023 г., № 297, 554 и 890 от 2024 г. и № 115 и 201 от 2025 г., съгласно Списък № 30 за отчетен период 01.12.2024 г. – 31.12.2024 г. Делото е изпратено по подсъдност на Върховния административен съд с определение № 2136 от 19.02.2026 г., постановено по адм.дело № 344/2026 г. по описа на Административен съд - Варна, на основание чл. 135, ал. 2 във вр. с ал. 1 АПК. В мотивите на определението административният съд е приел, че процесната Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България е приета с Решение № 317 на МС от 2022 г., на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците във връзка с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55/EO и за въвеждане на временна закрила. Тоест, същата е част от мерките във връзка с временна закрила по чл. 1а, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците, която закрила е въведена с решение на Съвета на Европейския съюз. Според съда процесното решение на Министерския съвет, с което се разпределят бюджетни средства, попада в обхвата на чл. 105 и чл. 106 от Конституцията на Република България, следователно е политико-управленски акт. В подкрепа на тези изводи се позовава на решение № 8 от 23.04.2018 г. по к.д. № 13/2017 г. на Конституционния съд. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото, намира, че не е компетентен да разгледа като първа инстанция оспорването срещу Решение № 70 от 22.01.2026 г. на Министерски съвет, в съответната част. Жалбата, макар и подадена срещу акт на Министерски съвет, подлежи на разглеждане от Административен съд - Варна, а не от Върховния административен съд, по следните съображения: Съгласно чл. 132, ал. 1 АПК на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. Настоящият спор не е от изброените в чл. 132, ал. 2 АПК изключения, които подлежат на разглеждане като първа инстанция от Върховния административен съд. Действително оспореното решение е издадено от Министерски съвет, но с него не се упражняват конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Оспорването на този вид решения не е предвидено изрично в закон да се разглежда от Върховния административен съд като първа инстанция, поради което настоящият състав приема, че на основание чл. 132, ал. 1 АПК родово компетентен да се произнесе по жалбата е административен съд. Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК /доп. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Следователно на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, и това са тези актове по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. В случая оспореното решение на Министерски съвет /РМС/ е издадено във връзка с предходно РМС № 317 от 20.05.2022 г., с което е приета Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България /Програмата/, на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ във връзка с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55/EO и за въвеждане на временна закрила. Правомощията за приемане на Програмата не произтичат непосредствено от Конституцията независимо от нормата на чл. 114, определяща вида на актовете, издавани от Министерския съвет. С решение № 8 от 23 април 2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г., при тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България е прието, че Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В мотивите на решението е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, като тези актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Оспореното РМС № 70 от 22.01.2026 г. по своята същност не попада в категорията актове, с които се упражнява правомощие по ръководство и осъществяване на държавното управление, а урежда предоставянето на помощ/доплащане на помощ на лица, предоставили нощувка по Програмата, без да засяга общите правила на управление или да е пряко във връзка с правомощията по чл. 105 - 107 от Конституцията. Приемането на Програмата, макар да е обвързано с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗУБ, не касае непосредствено предоставянето на временна закрила по чл. 1а, ал. 3 ЗУБ, въведена с решение на Съвета на Европейския съюз, а финансовата компенсация на лицата по т. 3 от Програмата. С оспореното решение на Министерски съвет се засягат конкретно и индивидуално правата и интересите на всяко едно от лицата, включени в Списък № 30, съответно правата и интересите на лицата, които са подали заявление, но не са включени в списъка, какъвто е жалбоподателя. Решението, в частта му, касаеща конкретно одобрената помощ спрямо конкретно проектно предложение има действието на индивидуален административен акт по отношение на подателя на проектното предложение. За всяко едно от лицата, включени в Списък № 30, както и за лицата, подали заявления, но не включени в списъка съществува самостоятелен правен интерес от оспорване на решението, но само в частта му, с която се определя размера на помощта, относима индивидуално към подателя на заявление за предоставяне на помощ/доплащане на помощ във връзка с предоставена нощувка по Програмата. В случая „Е-МАРКЕТИНГ“ ЕООД не е включено като одобрен кандидат и се явява засегнато от оспореното Решение № 70 от 22.01.2026 г. на Министерския съвет, но само в частта му, отнасяща се до неговото невключване като кандидат, одобрен за предоставянето на помощ/доплащане на помощ като лице, предоставило нощувка по Програмата. В тази част Решение № 70 от 22.01.2026 г. на Министерския съвет има индивидуално действие спрямо жалбоподателя, поради което оспорването следва да бъде разгледано по реда на чл. 145-178 от АПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че депозираната жалба не подлежи на разглеждане пред Върховния административен съд поради липса на положителна процесуална предпоставка, каквато съставлява родовата подсъдност на заявения за съдебна защита материалноправен спор, а компетентен да разгледа спора е административен съд. Съгласно правилата на местната подсъдност, регламентирани в чл. 133, ал. 1 АПК, спорът е подсъден на Административен съд - Варна, предвид адреса по седалище на жалбоподателя „Е-МАРКЕТИНГ“ ЕООД. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4, предл. второ и ал. 6 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,