Решение № 10349 от 3.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 324/2010 г.

Решение № 10349 от 3.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 324/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов, в качеството му на ид. директор на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, срещу решение № 1518 от 19.11.2009 г. по адм. дело № 150 по описа за 2009 г. на административния съд - Пловдив, с което е отменен РА № 160801343 от 3.11.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден изцяло с решение № 905 от 29.12.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив в частта, с която е отменен РА и е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. в размер на 0.13 лв., за 2003 г. в размер на 700.84 лв. и лихва в размер на 729.66 лв. и за 2004 г. в размер на 585.16 лв. и лихва в размер на 281.59 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - Ваня Димитрова Стоянова оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Борислав Стоянов. Образувано е и по касационна жалба на Ваня Димитрова Стоянова, чрез процесуалния й представител срещу същия акт, в частта с която е отхвърлена жалбата срещу същия РА относно определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2002 г. в размер на 3 411.02 лв. и лихва за забава в размер на 2 524.70 лв., за 2003 г. в размер на 10 953.39 лв. и лихва за забава в размер на 6 716.17 лв. и за 2004 г. в размер на 20 293.57 лв. и лихва за забава в размер на 9 776.84 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни по чл. 210 от АПК, разгледани по същество са първата касационна жалба е основателна, а втората касационна жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил РА № 160801343 от 3.11.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден изцяло с решение № 905 от 29.12.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив. Същият е издаден с оглед на отменително решение № 283 от 14.04.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК, като ревизионното производство е по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Констатирано е обстоятелство по т. 7, ал. 1 от цит. разпоредба, а именно: декларираните и/или получени приходи, доходи и източници на формиране на собствения сапитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Предпоставките за определяне на данъчната основа са тези по ал. 2 от същ. разпоредба. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на лицето е връчено уведомление за реда, по който ще се извърши облагането. Връчено е искане за представяне на документи и писмени обяснения и за представяне на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Ревизираният период е от 1.01.2002 г. до 31.12.2004 г. Лицето е подало ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и е установено, че е осъществявало дейност като едноличен търговец, като декларираните доходи едва биха покрили разходите му за издръжка на живот, а в същото време е получена информация, че е осъществявало множество пътувания в чужбина и е внасяло през годините значителни суми по банкови сметки. Изискани са и са събрани доказателства относно получените от лицещо доходи и други източници на приходи и извършените разходи. При ревизията са взети предвид разпоредбите на чл. 19 от СК. Изследван е паричният поток и са съпоставяни направените разходи с получените приходи по периоди и е определена данъчна основа равна на превишаването на разходите над приходите съобразно чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. С протокол от 12.09.2008 г. е присъединен протокол от 11.09.2008 г. за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства относно доходи и имуществено състояние на съпруга на ревизираното лице Сергей Стоянов Стоянов. На основание установени налични парични средства, парични постъпления и парични разходи в брой за това лице и съпруга му са съставени отчети за паричните потоци за семейството като цяло за 2002 г., 2003 г. и 2004 г. Отчетите включват: налични парични средства към 1.01.2002 г., към 1.01.2003 г. и към 1.01.2004 г.; постъпления; разходи и превишение на разходите над приходите, което за първата година е 28 009.96 лв. общо или за ревизираното лице е 14 004.81 лв.; за втората година е 84 925.77 лв. общо или за ревизираното лице е 42 462.88 лв. и за третата година 153 741.57 лв. общо или за ревизираното лице е 74 370.78 лв. Същите суми са определени като данъчна основа за облагане от органа по приходите и е изчислен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и лихви за просрочие. Тази фактическа обстановка е обсъдена в мотивите на обжалваното решение, обоснована е преценка за частична законосъобразност на РА, при което тя е свързана с установеното от експерта по ССчЕ. Заключението по същата е подробно обсъдено. Даден е отговор на възраженията на жалбоподателя, които са идентични от същия сега в качеството му на втори касатор. Обсъдено е възражението за уведомяването по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, като настоящият съдебен състав споделя изложените аргументи, понеже правото на защита на лицето не е било нарушено. Уведомяване е осъществено, макар и за 2004 г., а впоследствие ревизията е осъществена за три отчетни години, две от които са преди посочената и това е така, понеже лицето е могло и е ангажирало доказателства във връзка с облагането му по реда на чл. 122 и сл. от АПК. По повод постъпилото писмо от агенция "Митници", митница "Аерогара София" не съществува пречка същото да бъде прието и обсъдено като доказателство в РА, поради датата на приемането му като такова, въпреки че не е обсъдено в РД отново по изложените съображения, каквито са и на съда. По повод основното възражение за неправилно определяне на данъчната основа, което се съдържа в двете касационни жалби и е с оглед правилното прилагане на материалния закон. От събраните доказателства се доказва, че през ревизираните години лицето е извършвало разходи, без да доказва наличието на такива средства. Изследвани са приходоизточниците за получените доходи, като на практика не са представени такива за реално получени, освен тези от дейността като ЕТ, за което има подадена и декларация. Според съда е доказана хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно несъответствие между приходите, доходите и др. източници на имущественото и финансово състояние на ревизираното и задължено лице. Правилно при определяне и съпоставяне на паричните разходи с получените приходи, и с оглед критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определен размерът на дължимия данък. Конкретно взети са предвид разходи за семейството (за данъци, плащания по заеми, за издръжка на живота на домакинството, внасяни суми по банкови сметки, плащания задълженията на различни лица, изнасяни суми в чужбина и т. н.) и приходите на семейството (от дейност като ЕТ, теглени суми от банкови сметки, получени суми от физически лица, полагащи се суми за данъци по данни на НСИ). Конкретно е обсъдено възражението, че изнасяните суми в чужбина не представляват разход за лицето, като съдът е приел, че не са ангажирани доказателства по отношение на произхода на тези средства. Освен това съдът е приел, че не може да се обоснове извод относно доказване на приходи, чрез внасяне на парични средства при всяко връщане в страната в размер на 4 999.00 лв., разрешения минимум без задължение за деклариране на такива. Обсъдени са и събраните гласни доказателства - разпит на свидетеля Георги Павлов Йорданов относно заем в размер на 8 450.00 лв.; на Златка Йорданова Милева относно заем в размер на 6 750.00 лв.; на Ирина Атанасова Хайдушка относно заем в размер на 5 000.00 $ или 8 286.00 лв.; на Виолета Костадинова Николова (само в административното производство) относно заем в размер на 3 840.00 лв.;, на Маргарита Ангелова Стоянова относно заем в размер на 9 850.00 лв.; на Недялка Христова Цветкова относно заем в размер на 6 400.00 лв. Посочените гласни доказателства не са кредитирани от съда по конкретно изложените съображения, като се повтарят тези, че към датата на предоставяне на заемите заемодателите не са били в страната, а впоследствие са сключвани договорите за заем, което обосновава преценка, че са създадени за нуждите на ревизионното производство. Съдът е преценявал и източниците на средствата в лицето на заемодателите, като е приел за реално предоставен заем само от Виолета Костадинова Николова, доколкото е представена нотариално заверена декларация и е установено, че лицето е имало налични средства. По първата касационна жалба. Директорът на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив възразява срещу тази част от отменителното решение, в което е прието, че следва да се отмени РА в частта относно облагането с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) относно коригира чрез заключението на експерта по ССчЕ резултат за 2003 г. със сумата 4 812.90 лв., остатък от 2002 г., която не е била взета като начално салдо към 1.01.2003 г. Настоящият съдебен състав намира че касационната жалба в тази част е основателно, понеже експертът в съдебно заседание също не уточнява как е станало това, като от стр. 6 на РА се установява, че сумата е взета предвид от ревизиращия орган като начално салдо за 2003 г. С тази сума е намалена остатъчната отрицателна величина от предходната 2002 г., която е 32 822.96 лв. и процесната сума е взета предвид, поради което възлиза на 28 009.96 лв. общо или за ревизираното лице е 14 004.81 лв. Основателно е и второто възражение в тази касационна жалба по повод "приходите" на съпруга Сергей Стоянов за 2004 г., които са 19 900.00 евро според РА, а от събраните доказателства са 19 800.00 евро. След като ревизиращият орган е приел, че този приход е нереален на практика на база този приход е изчислена данъчната основа за облагане със 100 евро по-малко и съответно е начислен по-малък по размер данък, което е в полза на оспорващото лице. Основателно е и третото възражение относно кредитиране на договора за заем от Виолета Николов и конкретно на приетото от съда за доказано обстоятелство, че лицето има средства, за да предостави заем. От една страна наличието на изпълнителен лист не означава, че сумата по него е събрана, като е неточен изводът, че след като няма нормативно задължение за събиране и съхраняване на документи, доказващи правни сделки като закупуване на валута, са налице данни за такава. За да се докаже произхода на такива средства са необходими писмени доказателства. Обжалваното решение в тази част на спора е неправилно, поради което следва да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, като се отмени и в частта, с която приходната администрация е осъдена да заплати разноски и се измени в частта за разноските присъдени на нея. По втората касационна жалба. Касационната жалба на Ваня Стоянова е насочена към неправилно прилагане на материалния закон, допускане на съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Същата е неоснователна. По повод възражението за нарушаване на материалния закон следва да се отбележи, че съдът подробно е установил и изложил фактическата страна по спора, събраните доказателства по делото, включително събиране и на гласни доказателства и изслушване на съдебно-счетоводна експертиза. Пордробно и последователно е изложил аргументи, които са посочени по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт относно цененето на събраните гласни доказателства и експертизата, като е правилна преценката за формирането по години на данъчната основа и определяне размера на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Правилна е преценката и за прилагане на критерийте по ал. 2 от същата разпоредба. Неоснователни са съображенията за нарушаване на съдебнопроизводствените правила, относими към цененето на доказателствата, което при съобразяване с нормативно установените изисквания е направено правилно и по вътрешно убеждение на съдебния състав. Решението съдържа точна и ясна формулировка на спора, респ. на спорното и безспорното, изложение на събраните доказателства и установените данни по делото и правилното приложение и на административнопроизводствените правила. Касационната жалба е обща, доколкото по тази категория дела се твърдят общо нарушения, което се обуславя от специфичния ред за облагане по чл. 122 и сл. от АПК. При този изход от спора на първия касатор следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 199.00 лв., а на втория касатор разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение