Решение № 56 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3235/2013 г.

Решение № 56 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3235/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. С решение от 23.11.2012 г. постановено от Софийски градски съд, III-г състав по гр. д. № 12057/2011 г. е потвърдено решение на Софийски районен съд, 31 състав по гр. д. № 30069/2000 г., с което е признато за установено по отношение на С. Ф. А., че В. Г. С. и П. Д. С. не са собственици на апартамент № 32 в [жилищен адрес] в [жк], [населено място], състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с площ 75,81 кв. м с принадлежащото му избено помещение № 12 и припадащите се 0,588 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята. С въззивното решение е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) нотариален акт № 65, т. I, рег. 1128, нот. д. № 56/2003 г. на нотариус Г. Й. -Д., с който Т. К. В. продава на В. Г. С. посоченото по-горе жилище. Касационната жалба е подадена от ответниците по иска В. Г. С. и П. Д. С. чрез пълномощника им адв. П. С определение № 55 от 7.02.2014 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението в частта, с която на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е отменен нотариален акт № 65, т. I, рег. 1128, нот. д. № 56/2003 г. на нотариус № 343 Г. Й. -Д. Основанието за достъп до касационен контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради констатирано противоречие с Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС. В останалата част, с която е уважен предявеният отрицателен установителен иск за собственост, касационно обжалване на решението не е допуснато. Ответницата по касационната жалба С. Ф. А. чрез пълномощника си адв. М. оспорва жалбата. П. страна [фирма] не е представила писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата, установи следното: Производството е по отрицателен установителен иск за собственост, придружен с искане по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) за отмяна на нотариалния акт, с който ответниците са закупили спорния апартамент. В. съд е приел, че ответниците не са собственици на имота, след като е установил, че праводателката им Т. В. - продавач по договора за покупко-продажба от 18.03.2003 г., не е притежавала правото на собственост, понеже саморъчното завещание, от което черпи права е нищожно - не е написано и подписано от завещателя Ф. Б. Поради това ответниците не са могли да придобият право, каквото праводателят им не притежава. Уважавайки отрицателния установителен иск за собственост, съдът е приел, че следва да отмени по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) нотариалния акт, удостоверяващ договора за продажба, с който ответниците по иска С. са закупили апартамента от Т. В. Изложил е съображения, че нормата на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), сега чл. 537, ал. 2 ГПК, има предвид охранителен акт, който засяга правата на трети лица и не прави разлика между нотариален акт, удостоверяващ право на собственост и нотариален акт, удостоверяващ правна сделка. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали подлежи на отмяна по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) нотариален акт, удостоверяващ правна сделка. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК /съотв. чл. 431, ал. 2 ГПК - отм./ подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Предвид приетото в тълкувателния акт обжалваното решение на Софийски градски съд се явява неправилно като постановено в нарушение на закона. В разрез с посоченото задължително тълкуване въззивният съд е извършил отмяна на нотариален акт, удостоверяващ правна сделка - договор за покупко-продажба. Горното налага отмяна на решението в допуснатата до обжалване част и постановяване на ново за отхвърляне на искането по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) Поради изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.