Определение № 111 от 26.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1596/2016 г.

Производството е по чл.307,ал.1 ГПК. Постъпила е молба от Л. С. И. от [населено място] за отмяна на решение №3311 от 23.07.2015г. на ВКС по гр.д.№15646/2013г. на Варненския районен съд, ГО, X. състав, с което Л. С. И. е осъден да заплати на А. Д. Ч. сумата от 10000 шв.франка, представляваща задължение за връщане на даден на 10.12.2009г. заем. Поддържа, че е налице основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като е узнал за решението, чиято отмяна се иска, след получаване на покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20157120402001 на ЧСИ И. С., производството се е развило без негово знание и участие. Моли също така принудителното изпълнение да бъде спряно до произнасянето по молбата. В писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК ответникът по молбата А. Д. Ч. изразява становище, че молбата е процесуално допустима, но неоснователна. Върховният касационен съд,като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената от Л. С. И. молба за отмяна, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.305,ал.1,т.5 ГПК в случаите по чл.303, ал.1, т.5 молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от узнаване на решението. В случая срокът започва да тече от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение /06.01.2016г./. Молбата за отмяна е подадена на 27.01.2016г., с оглед на което следва да се приеме, че предвиденият в чл.305, ал.1, т.5 ГПК срок е спазен. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение