Определение № 60382 от 28.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1863/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. Ш. и Л. И. С., двете от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу определение на АС – Пловдив № 70/31.05.2021 г. по в.ч.т.д.№ 375/2021 г., с което е потвърдено определение № 16/05.05.2021 г. по т.д.№ 55/2021 г. на ОС – Пловдив в частта за оставяне без уважение молбата на частните жалбоподателки по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаването им от държавна такса. На 22.10.2021 г. е депозирана молба от пълномощника на Н. А. Ш. и Л. И. С. за оттегляне на частната касационна жалба и прекратяване на делото, с оглед влизането в сила на 24.09.2021 г. на осъдителна присъда № 29/06.10.2020 г. по НОХД № 284/2020 г. на СОС срещу причинителя на вредите, чието обезщетяване се претендира по т.д.№ 55/2021 г., и съответно - освобождаването на ищците – настоящи жалбоподателки от внасянето на държавна такса по силата на закона – чл.83 ал.1 т.4 ГПК. Настоящият съдебен състав намира следното: Молбата е допустима /арг. от чл.264 ал.1 ГПК/ и изхожда от легитимирани и надлежно представлявани лица. Същата е редовна от външна страна и съдържа ясно изразена воля в указания по-горе смисъл. С оглед изложеното, съдът е надлежно десезиран да разгледа спора, респ. не дължи произнасяне по частната касационна жалба и производството по делото подлежи на прекратяване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение