Решение № 5132 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13836/2019 г.

Решение № 5132 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13836/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Ксара" ЕООД, ЕИК 114083911 със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. "Ангел Кънчев" № 20, подадена чрез процесуалния му представител адв. М. Божилска, против решение № 325/24.07.2019 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. д. № 212/2018 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-04000417002959-091-001/06.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение № 51/6.03.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/– Велико Търново, относно установения с него допълнително дължим корпоративен данък за 2010 г. в размер на 15 103 лв. и лихва – 10 194. ЗЗ лв.; корпоративен данък за 2011 г. в размер на 15 754. 87 лв. и лихва - 10 634. ЗЗ лв.; ДДС за м. декември 2011 г. – 4 333. 90 лв. и лихва – 2 558. 41 лв., както и в частта му на присъдените в полза на ответника разноски в размер на 1 982. 28 лв. С доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето АПК, касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение в оспорената част и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция "ОДОП"– Велико Търново оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Русева по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 287. 84 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № Р-04000417002959-091-001/6.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение № 51/6.03.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП – Велико Търново. С оглед констатирано от органите по приходите обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи върху данъчна основа, формирана по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, с него на ревизираното дружество "Ксара" ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2010 г. и 2011 г. в общ размер 58 100. 78 лв. и лихви – 36 507. 26 лв., от които 15. 92 лв. за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2011 г., както и за ДДС за м. декември 2011 г. в размер на 8 022. 40 лв. и лихви – 4 784. 90 лв. Решението на първоинстанционния съд не е оспорено с касационната жалба в частта му, в която е потвърден РА относно установените с него лихви за невнесени в срок авансови вноски. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо като направено в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК от ревизираното лице, имащо правен интерес, след изчерпване на процедурата по административно обжалване на РА и срещу потвърдената му от решаващия орган част. РА е валиден като издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК и определящ данъчни задължения от вида и за периодите, за които е възложена ревизията, в предвидената в чл. 120 ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за постановяването му в ревизионния доклад /РД/, който съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК е неразделна част от него. Обосновал е извод за това, че в ревизионното производство органите по приходите са установили наличието на данни за укрити приходи с оглед приетата експертиза, както и че са спазени особените процесуални правила за провеждане на ревизията по особения ред. Не е кредитирал заключението на експерта, изготвено в хода на ревизията, определящо пазарни цени на автомобилите като изготвено при неспазване изискванията на Наредба Н-9/14.08.06 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени. Кредитирал е приетата в съдебното производство оценителна експертиза, изготвена въз основа на данни за продажби от Пътна полиция – КАТ – Плевен и сделки на фирми в региона. Въз основа на експертизата са определени от съда размерът на неотчетените приходи от продажби и дължимият корпоративен данък. Размерът на дължимия допълнително ДДС за м. декември 2011 г. за продажбата на три автомобила по три фактури е установен от съда отново въз основа на пазарната цена на автомобилите, определена от вещото лице, по реда на чл. 88, ал. 1 ППЗДДС след приспадане на начисления от "Ксара" ЕООД данък. Така постановеното решение настоящата касационна инстанция преценява като валидно, допустимо и съответно на материалния закон. Правилни са изводите на съда за това, че РА е валиден акт и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма и административнопроизводствените правила, налагащи отмяната му. Правилен е изводът му за доказаност на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, позволяващо определянето на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Наличието на данни за укрити приходи е установено от органите по приходите не само въз основа на определените от експерта пазарни цени на продадените от ревизираното дружество през 2010 г. и 2011 г. автомобили втора употреба /51 през 2010 г. и 39 през 2011 г. /. В ревизирания период /2010 г. – 2011 г. /, а според протокола за извършена проверка № П-04001516023592/27.05.2016 г. и през 2009 г., "Ксара" ЕООД осъществява дейност, свързана с търговия с употребявани автомобили, закупувани от Германия и Италия. В ГДД за 2009 г. декларира счетоводна печалба 2 504. 17 лв. Продадени са от него 36 автомобила. За 2010 г. декларира счетоводна печалба в размер на 2 795 лв., а за 2011 г. -1 720 лв. или средно печалба от продажбата на един автомобил – 69. 56 лв., 54. 80 лв., 44. 10 лв. От представените отчети за извършените дилърски продажби за 2010 г. и 2011 г. е установено, че заплатените еко такси, отчетени по дебита на сметка 304 "Стоки" в размер на 6 153. 40 лв. за 2010 г. и 2 538. 78 лв. за 2011 г., не са включени в придобивната цена на автомобилите. Сравнението на данните в описите и представените договори за закупуването на автомобилите показва, че покупната цена в описите е тази по договорите. Съгласно чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗДДС в продажната цена се включват таксите, транспортът и комисионните, а според ал. 2 данъчната основа /маржът на цената/ не може да бъде отрицателна величина. Определеният марж на цените в описите, изготвени от дружеството, показва средна разлика между покупна и продажна цена за един автомобил в размер на 344. 97 лв. за 2010 г. и 284. 65 лв. за 2011 г. Правилно е прието от органите по приходите, че ако от продажната цена се приспаднат еко таксите, комисионните на лицата, чрез които са закупувани автомобилите, и транспортните разходи, в повечето случаи маржът ще е отрицателна величина. Размерите на декларираните данъчни основи по чл. 145, ал. 1 ЗДДС, върху които дружеството е начислявало данък, както и декларираните от него размери на печалбата, върху които е внасяло корпоративен данък за осъществявана дейност в продължение на поне три години, за които са налице данни, обосновават извод за наличието на данни за укрити приходи, потвърден и от приетата в ревизионното производство оценителна експертиза, определяща пазарна цена на автомобилите. Неоснователни са доводите на касатора, че съдебно-счетоводната експертиза, установяваща редовно водена счетоводна отчетност, оборва констатацията на ревизиращия екип за укрити приходи. Същото се отнася и до отговора на вещото лице, изготвило техническата експертиза, в открито съдебно заседание, че не може да направи категоричен извод относно продажбите на жалбоподателя под пазарните цени. Вещото лице не е сравнявало установените от него пазарни цени с цените, по които жалбоподателят е продавал. Правилно съдът е кредитирал изготвената и приета без оспорване от страните експертиза, определяща пазарни цени на процесните автомобили. Както твърди касаторът, според заявеното от вещото лице оценките са извършени от него в хипотезата на "годни за експлоатация автомобили", тъй като по делото не са налице данни за техническото им състояние. Данни за техническото състояние на автомобилите към момента на продажбата им не са представени от жалбоподателя на вещото лице, според заявеното от него. В тежест именно на жалбоподателя е да докаже, че продажните цени по сключените от него договори съответстват на техническото състояние на автомобилите. По отношение на лихвите за забава: На основание чл. 93 ЗКПО лихвите за забава във връзка с допълнително установения корпоративен данък се дължат съответно от 1.04.2011 г. и 1.04.2012 г. до датата на РА – 06.12.2017 г. Лихвата за забава върху корпоративен данък в размер на 15 103 лв. за 2010 г. е в размер на 10 303. 41 лв. вместо установения от съда размер – 10 194. ЗЗ лв. Лихвата върху корпоративен данък в размер на 15 754. 87 лв. за 2011 г. е в размер на 9 115. 12 лв. за периода 1.04.2012 г. – 6.12.2017 г. вместо установената от съда в размер на 10 634. ЗЗ лв. за периода 1.04.2011 г. – 10.11.2017 г. Лихвата върху допълнително начисления ДДС съгласно чл. 89, ал. 2 вр. чл. 125, ал. 5 ЗДДС се дължи за периода 15.01.2012 г. – 6.12.2017 г. и е в размер на 2 601. 75 лв. вместо установения от съда размер – 2 558. 41 лв. По така изложените съображения първоинстанционното решение следва да се отмени само в частта му, в която е потвърден РА относно установената с него лихва върху допълнително установеното задължение за корпоративен данък за 2011 г., за разликата над 9 115. 12 лв. до 10 634. ЗЗ лв. В останалата му оспорена част същото следва да бъде оставено в сила, вкл. в частта му, в която са присъдени разноски в полза на ответника, тъй като дори и след намаляването на размера на дължимата лихва са в минималния размер по Наредба № 1/2004 г. За касационното производство на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 241. 78 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение