Определение № 50181 от 11.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1078/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от „Енерго-про продажби“ АД, чрез процесуалния представител адвокат Надежда Г., с които се иска съдът да измени постановеното по делото определение № 50107 от 05.05.2023 г., в частта му за разноските. В молбата се поддържа, че в постановеното определение съдът не е присъдил заплатената от дружеството държавна такса съгласно чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, вр. чл. 18, ал. 2, т. 1 ТДТССГПК за допускане на касационното обжалване в размер на 30 лв., както и направените от дружеството разноски в развилото се частно производство по ч. гр. д. № 4559/2021 г. на ВКС, ІV г.о. Счита, че съдът неоснователно е намалил размера на заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата – В. К. В., чрез процесуалния представител адвокат В. Г., изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молба намира следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице при спазено изискване по чл. 80 ГПК за представяне на списък на разноските. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. Производството по делото е образувано по касационна жалба на "Енерго – Про Продажби" АД, [населено място]. С определение № 60605 от 14.07.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С молба от 16.06.21 г. ищецът В. К. В. е направил частичен отказ от иск по реда на чл. 233 ГПК, като е предявил и искане за прекратяване на касационното производство, предвид висящността на производството след частичния отказ от спорното право по иск по чл. 124, ал.1 ГПК с цена 4997,05 лв. С определение № 60228/22.07.21 г. е обезсилено въззивното и първоинстанционното решение в частта по иска за горницата над 4997, 05 лв., и е прекратено производството в тази част като е оставена без разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение относно иска за сумата от 4997,05лв. С определение № 50383/ 06.12.22г. на по ч.гр. д. № 4559/2021 г. на ВКС, ІV г.о., е отменено определение № 60228/22.07.21 г., в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение, постановено по иска за сумата от 4997,05 лв. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по нея. С молба от 12.04.2023 г. В. В. е направил отказ от иска за сумата в размер на 4997,05 лв. Направил е и възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар на насрещната страна. С определение № 50107 от 05.05.2023 г. по гр. д. № 1078/2021 г. на ВКС, IІI г. о., чието изменение се иска по реда на чл. 248 ГПК, настоящият състав на ІІІ ГО е прекратил производството по делото на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от иска по чл. 124, ал.1 ГПК, с който се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 4997,05лв., представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода 14.12.2017г.- 13.12.2018г. Прието е, че с оглед изхода на спора, направеното искане от ответника за присъждане на разноски за трите инстанции, представените доказателства и списък на разноски, както и поради основателността на възражението на ищеца за прекомерност на платения адвокатски хонорар, предвид на фактическата и правна сложност на делото, в полза на ответника следва да се присъдят разноски- 200лв. депозит за СТЕ и 955,70лв. (минимално адвокатско възнаграждение съгласно Наредба 1/04г.) за първа инстанция; държавна такса 131,14лв. и 955,70лв. минимално адвокатско възнаграждение за втора инстанция; 146,14лв. държавна такса и 1200лв. минимално адвокатски възнаграждение за касационна инстанция. Настоящият съдебен състав е разгледал и се е произнесъл по искането по чл. 78, ал. 5 ГПК с определението, чието изменение се иска. При това произнасяне по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът извършва преценка относно фактическата и правна сложност на делото и относно положените усилия за осъществената от адвоката защита в съответното производство, респ. – пред съответната инстанция, което в случая е сторено. Съобразно изложеното няма основание съдът да променя преценката и извода си относно положените усилия от адвоката-пълномощник за защитата на ответника и относно действителната фактическа и правна сложност на касационното производство. Направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, след тяхното редуциране по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, са присъдени в общ размер на 1200 лв., както за производството по настоящото гражданско дело, така и за развилото се във връзка с него частно производство по ч. гр. д. № 4559/2021 г. Молбата по чл. 248 ГПК е основателна по отношение на искането за присъждане на заплатената от молителя държавна такса за допускане на касационното обжалване по подадената от дружеството касационна жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,