Определение № 4881 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 839/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176 и 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на К. Б. Г., [ЕГН], чрез адв. А. Джонев, за допълване и изменение на Решение № 2569/10.03.2026 г., постановено по адм. дело № 839/2026 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските, като се иска допълване на съдебното решение със съответен брой изречения, съобразно изброените от адвоката изречения в подадената касационна жалба. В частта за разноските адвокатът е счел, че присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на Националната агенция за приходите в размер на 80 (осемдесет) евро са прекомерни, поради което следва да бъдат намалени до 5 (пет) евро. Ответната страна – директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите, не изразява становище по искането. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира молбата за допустима като подадена от страна по делото и в срока по чл. 176, ал. 1 и 176а, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Със съдебното решение, чието допълване и изменение се иска, е оставено в сила Решение № 1409 от 07.11.2025 г. на Административен съд София-област (АССО), постановено по адм. д. № 554/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на К. Б. Г. срещу Решение № 5/24.04.2025 г. на директора на ТД на НАП – София, като на жалбоподателя са възложени разноски в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение. При този краен резултат К. Б. Г. е осъден да заплати разноски за касационната инстанция в размер на 80 (осемдесет) евро за юрисконсулско възнаграждение. На първо място, по искането за допълване, съдът при упражняване на правомощието си по чл. 176, ал. 2 АПК, намира, че не е необходимо да бъде разглеждано в открито съдебно заседание. Разпоредбата на чл. 176, ал. 1 АПК предоставя процесуална възможност за отстраняване на непълноти в съдебния акт, когато този акт е действително непълен, т.е. когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. Съдебният акт е непълен, когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Непълен е актът, който не изчерпва предмета на делото и след постановяването му част от спора е останал висящ. Изложените пространни разсъждения на адв. Джонев в подаденото искане за допълване на съдебното решение относно броя на изреченията в подадената касационна жалба и в съдебното решение отново не намират опора в законодателството, също както изложените възражения в касационната жалба. В случая посочените предпоставки не са налице. Предмет на съдебен контрол по образуваното пред ВАС съдебно производство е валидността, допустимостта и правилността на постановеното от АССО решение по адм. д. № 839/2026 г., като съдът е извършил касационна проверка съобразно чл. 218 АПК на обжалвания съдебен акт, в резултат на която го е оставил в сила. Несъгласието на искателя със съображенията на касационната инстанция не е основание за постановяване на допълнително решение. По изложените съображения, настоящият състав приема, че не е налице непълнота на решението и искането в тази част подлежи на отхвърляне като неоснователно. По искането за изменение на решението в частта за разноските настоящият състав намира следното: На основание чл. 143, ал. 3 АПК, ответникът – административен орган има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В последния текст се препраща към Наредба за заплащането на правната помощ, като чл. 24 от нея предвижда, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв., а по такива с материален интерес от 130 до 450 лв. Следователно в настоящото производство и пред двете инстанции юрисконсултското възнаграждение е определено под посочените минимуми, като е съобразена незначителната фактическа и правна сложност на делото. Следва да се отбележи и че от своя страна пред настоящата и пред първата инстанция се претендира адвокатско възнаграждение в значително по-висок размер от по 1 000 лв., като буди недоумение обстоятелството, че адвокатите са оценили своя труд по написване на жалби от по страница – две, в които значителна част е преписване на законови разпоредби, без явяване в съдебно заседание, за разлика от процесуалните представители на НАП, на повече от сто пъти по-значим, след като с настоящото искане се претендира намаляване на юрисконсултското възнаграждение до 5 евро. Делото е с еднаква фактическа и правна стойност за двете страни, като няма данни от адвоката да е била проявена по-засилена процесуална активност от юрисконсулта, още повече същата да е съизмерима с разлика в присъденото възнаграждение от повече от 100 пъти. С оглед на гореизложеното Върховният административен съд приема, че не са налице основания за допълване и за изменение на влязлото в сила Решение № 2569/10.03.2026 г. в частта за разноските и искането в тази насока следва да се остави без уважение като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,