Определение № 9265 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8873/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от "Муса билдинг" ЕООД, гр. Хасково, чрез процесуален представител, срещу определение №2472/10.06.2026 г. по адм. дело №382/2026 г. на Административен съд - Хасково, с което е оставено без разглеждане искането / наименовано "жалба"/ от "Муса билдинг" ЕООД, срещу бездействие на Комисията за защита на личните данни, изразяващо се в непроизнасяне по подаден от дружеството сигнал относно неправомерно обработване на лични данни от "Сити кеш" ООД и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяна му и връщане на делото на АС за произнасяне по същество. Ответникът по частна жалба - Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на определението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение, АС e взел предвид, че е сезиран със жалба на дружеството по чл.256 АПК за бездействие на КЗЛД. Съдът е посочил, че в случая КЗЛД е сезиран със жалба на дружеството срещу бездействие на КЗЛД по сигнал на дружеството, по който комисията се е произнесла с изричен отговор на предеседатетеля си - писмо ППН -01 -726 -1 -26 от 20.03.2026 г, тоест същата не е бездействала. Освен това действията по сигнал, не са фактически действия по смисъла на чл.256 АПК, а правни действия. Отделно от това доколкото сигналът касае лични данни на управителя, активно легитимиран да сезира КЗЛД е физическотолице лично. Определението е правилно. Обоснована е преценката на АС, че КЗЛД не е бездействала, напротив изготвила и е изпратила отговор на сигнала на дружеството. Отделно от това произнасянето по сигнал е правно действие, а не фактическо, независимо от смисъла на произнасянето и задължението за произнасяне произтича от подадения сигнал, а не пряко от нормативен акт. С оглед изложеното законосъобразен е изводът, че не е налице хипотезата на чл.256 АПК, в която може да се оспори бездействие на административен орган, произтичащо пряко от нормативен акт. Изложените от частния жалбоподател твърдения, че юридическото лице също можело да упражни правото на защита на физическо лице - субект на лични данни, нямат отношение към мотивите на съда, а представляват опит за оспорване по същество на изложеното в отговора на КЗЛД на сигнала, който отговор на основание чл.124, ал.2 АПК е необжалваем. Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила, а на КЗЛД да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 110 евро, платимо от дружеството - частен жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение