Определение № 270 от 20.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2038/2015 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК по молбата на адвокат Б.М. като процесуален представител на М. Г. Г. от София, на адвокати М.Ц. и Р.К. като процесуални представители на С. Т. М., София С. В., Ю. М. С., А. М. Т., К. Н. Г. и Л. Т. Т., всички от София, и на Б. П. А. и М. Н. Г. – двамата от София, за отмяна на решение на ВКС ІІ ГО от 29.Х.2014г. по гр.д. № 7454/2013г., с което е отменено решението на Софийския апелативен съд от 26.ІІ.2013г. по гр.д. № 4538/2011г. /постановено след отмяна по реда на чл.307 ГПК на решението на ВКС І ГО от 13.І.2011г. по гр.д. № 1791/2009г. и връщането на делото на въззивния съд/ и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от К. Н.Г., М. Н.Г.–В., Б. П.А.-Г., М. Вл.М., С. Т.М., Л. Т.Т., София Ст.В., С. Т.М., А. М.Т. и Ю. М.С. срещу [фирма] София искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на два гаража и три магазина от сградата, находяща се в София, [улица], съответно индивидуализирани. В молбата са изложени твърдения за съществуващо противоречие между това решение и решението на ВКС І ГО от 13.І.2011г. по гр.д. № 1791/2009г., с което [фирма] е осъдено да предаде на С. М., А. Т., Ю. С., София В., М. Г.-В., К. Г., Б. А.-Г., М. М., С. М. и Л. Т. владението на бивши гаражи в сутерена и партера, представляващи понастоящем магазин за мебели в София, [улица], и включващ на партерния етаж изложбена зала, магазин 3 и склад към магазин 1 и надземен гараж, а на сутерена – склад и подземен гараж, както са очертани на скици към заключение на вещо лице, неразделна част от решението. С решението на ВКС ІІ ГО от 22.ХІІ.2011г. по гр.д. № 641/2011г., постановено по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, решението на ВКС по гр.д. № 1791/2009г. било отменено само в частта, с която дружеството е осъдено да предаде владението на процесните недвижими имоти, със задължителни указания за изследване на архитектурната и конструктивна възможност да бъде отделена реституираната част от новопостроената такава, при което възстановена висящността на спора по делото била възстановена единствено по отношение „съдбата” на пристроената част към реституирания имот. С решението, чиято отмяна се иска, ВКС в противоречие с приетото за установено с решението по гр.д. № 1791/2009г. по въпроса „съществуват ли претендираните имоти до размерите, в които са били отчуждени”, игнорирал пределите на СПН на последното в тази част, приемайки обратното – че реституираните имоти не съществуват реално до отчуждените им размери. В молбата /виж и молба-уточнение вх. № 7243/22.VІ.2015г./ са изложени и твърдения, че С. М. е починала на 02.VІ.2012г. – преди образуването на касационното производство по гр.д. № 7454/2013г., а като нейн единствен законен наследник молителката М. Г.Г. не е била надлежно конституирана като страна в това производство и не е могла да вземе участие в него лично или чрез представител. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] София в отговора си по реда на чл.306 ал.3 ГПК чрез адвокати Д. и А. е заел становище за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата за отмяна е подадена в предвидения в чл.305 ал.1 т.4 и т.5 ГПК преклузивен срок. Възраженията на ответното дружество за недопустимост на молбата за отмяна са неоснователни. Дали са налице предвидените в чл.303 ал.1 т.4 ГПК предпоставки за исканата отмяна е предмет на преценка от ВКС по същество на молбата. С оглед на обстоятелството, че още с исковата си молба молителите са конкретизирали по размер претендираните от всеки от тях части от съсобствеността върху процесния имот, е несъстоятелно възражението за нередовност на молбата за отмяна поради неиндивидуализирането й в тази насока. Внесената по сметката на ВКС държавна такса за настоящото производство е в размера, определен от касационния съд и внесен за касационното обжалване по гр.д. № 7454/2013г., като въпросът относно цената на иска, респективно относно размерът на дължимата се /сега/ държавна такса, не може да бъде пререшаван. Твърдяното прехвърляне от С. М. по време на висящността на спора на претендираните от нея права в съсобствеността на процесния имот не обосновават липсата на качеството „заинтересована страна” по смисъла на чл.303 ал.1 ГПК относно законният наследник на М. М. Г.Г. предвид правилата, съдържащи се в разпоредбите на чл.226 и чл.227 ГПК. С оглед изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,