Определение № 7087 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5777/2026 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ЗОРА – НС“ ЕООД, чрез адв. В. Ушатова, против Определение № 2448/14.05.2026 г., постановено по адм. дело № 358/2026 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което съдът е прекратил производството по делото и не е присъдил разноски на жалбоподателя. Наведени са оплаквания за неправилност на определението, в частта, с която не са присъдени разноски, поради нарушение на материалния и необоснованост, поради което е поискано да бъде отменено. Ответната страна – кмет на Община Благоевград, с писмено становище оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „ЗОРА – НС“ ЕООД против Заповед рег. № 95-00-299 от 13.02.2026 г. на кмета на община Благоевград. С Определение № 2448/14.05.2026 г., постановено по адм. дело № 358/2026 г. по описа на Административен съд – Благоевград съдът е оставил без разглеждане жалбата на „ЗОРА – НС“ ЕООД и е прекратил производството по делото, защото обжалваният административен е бил оттеглен в хода на производството. От представените по делото доказателства административният съд е стигнал до извод, че искането за присъждане на разноски е несвоевременно заявено и с оглед наличието на предпоставките по чл. 159, т. 3 АПК е оставил без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по представен списък. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдебното определение, в частта, в която е прекратено съдебното производство поради оттегляне на акта е влязло в сила, със съответните правни последици. Не е спорно, че съгласно чл. 143, ал.2 АПК, подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Настоящият състав не споделя извода, че искането за присъждане на разноски е несвоевременно направено. В процесния случай производството по делото се прекратява с обжалваното определение, поради оттегляне на оспорения административен акт, след образуване на съдебното производство. Още с депозирането на първоначалната жалба е заявено искане за присъждане на разноски, към която са приложени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Обстоятелството, че на жалбоподателя е изпратен препис от последващата заповед, с която е отменен първоначалния акт и му е даден 3-дневен срок за становище, не може да обоснове извод за преклудиране на правото му да претендира разноски. Така даденият срок за становище е бил относим единствено към представената последваща заповед и към въпроса за прекратяване на производството, но не и към правото на жалбоподателя да претендира разноски. Преценката, свързана с размера на претендираното възнаграждение е обвързана от фактическата и правна сложност на спорното производство и произхождащите от това обстоятелство продължителност на производството, активност на процесуалния представител и др. В конкретния случай договореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство и оспорване на административен акт надхвърля обичайно присъжданите по размер възнаграждения по дела с подобен характер. Настоящият състав намира, че заплатеният размер от 600 евро не отговаря на реално осъществената процесуална защита и съдействие. Предвид изложеното, следва обжалваното определение да бъде отменено в частта, с която първоинстанционният съд оставя без уважение искането на „ЗОРА – НС“ ЕООД за присъждане на разноски, като се постанови ново, с което Община Благоевград бъде осъдена да заплати на „ЗОРА – НС“ ЕООД разноски за съдебното производство пред АС - Благоевград в общ размер на 500 евро. Воден от горното, и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение