Определение № 9946 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2579/2026 г.

Производството е по реда на чл.176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ПК на ВСС/, чрез юрисконсулт А. Топалова, за изменение на Решение № 7865 от 13.07.2026 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 2579/2026 г., шесто отделение в частта за разноските. В искането е посочено, че присъдените размери на адвокатски хонорари са прекомерни, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Счита, че същите са необосновани и несправедливи, с оглед осъществените процесуални действия от процесуалния представител на жалбоподателите. Твърди се, че именно изготвянето на четири жалби с идентично съдържание, с едни и същи доводи, срещу един и същ административен акт, са мотиви, които ясно и недвусмислено водят до извода за изпълнение на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и за свързаността и относимостта на мотивите към действителната правна и фактическа сложност на делото. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде изменено постановеното решение в частта за присъдените адвокатски хонорари, като същите бъдат намалени по отделно и в съвкупност. Ответниците - Р. Р. Д., А. М. А., З. И. К. и М. Л. А. представлявани от адв.А. Икономов са надлежно уведомени за подаденото искане, като в срока по АПК, не са изразили становище по съществото му. Производството по делото е било образувано по жалба на Р. Р. Д. от гр. София, чрез адв. А. Икономов от ВТАК, срещу решение по т. 19.1. от Протокол № 5 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 18.02.2026 г., с което е назначен на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, Л. Ц. Р. на длъжност „прокурор“ във Върховна касационна прокуратура. С определение № 2901/16.03.2026 г., постановено по адм.д. № 2580/2026 г. по описа на ВАС, към делото е присъединена за общо разглеждане жалбата подадена от А. М. А. срещу решение по т. 19.1. от Протокол № 5 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 18.02.2026 г. С определение № 3082/18.03.2026 г., постановено по адм.д. № 2581/2026 г. по описа на ВАС към делото е присъединена за общо разглеждане жалбата подадена З. И. К. срещу решение по т. 19.1. от Протокол № 5 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 18.02.2026 г. С определение № 3081/18.03.2026 год., постановено по адм.д. № 2582/2026 г. по описа на ВАС, към делото е присъединена за общо разглеждане жалбата подадена от М. Л. А. срещу решение по т. 19.1. от Протокол № 5 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 18.02.2026 г. С Решение № 7865 от 13.07.2026 г., постановено по адм.д. № 2579/2026 г., Върховният административен съд: 1) отменя по жалба на Р. Р. Д., по жалба на А. М. А., по жалба на З. И. К. и по жалба на М. Л. А. решение по т. 19.1. от Протокол № 5 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 18.02.2026 г., с което на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 6 от ЗСВ Л. Ц. Р. - прокурор в Софийска градска прокуратура е повишен в длъжност „прокурор“ във Върховна касационна прокуратура; 2) изпраща преписката на ПК на ВСС за ново произнасяне по заявлението на Л. Ц. Р. за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ в едномесечен срок съобразно мотивите и задължителните указания, дадени в настоящото решение; 3) осъжда ВСС да заплати на Р. Р. Д. разноски в размер на 5, 11 евро за държавна такса и 1000 евро за адвокатски хонорар; 4) осъжда ВСС да заплати на А. М. А. разноски в размер на 5, 11 евро за държавна такса и 1000 евро за адвокатски хонорар; 5) осъжда ВСС да заплати на З. И. К. разноски в размер на 5, 11 евро за държавна такса и 1000 евро за адвокатски хонорар; 6) осъжда ВСС да заплати на М. Л. А. разноски в размер на 5, 11 евро за държавна такса и 1000 евро за адвокатски хонорар. Искането е подадено в предвидения по чл. 176а, ал. 1 от АПК едномесечен преклузивен срок, от надлежна страна при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на заявеното искане, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. Съображенията за това са следните: Отговорността за разноските в съдебноадминистративното производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него (Арг.: чл. 143 от АПК). Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Макар и да има санкционен характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния спор, отговорността за разноски не обхваща причинените вреди, а само направените по делото разноски. При липсата на легално определение на понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 АПК и чл. 78 и сл. ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия. Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК приложим на основание чл. 144 от АПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съдът е осъдил ВСС, който е юридическото лице със седалище гр. София и самостоятелен бюджет - чл. 16, ал. 2 от ЗСВ осъществяващ правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия - чл. 30, ал. 1 ЗСВ, да заплати на жалбоподателите адвокатски възнаграждения съобразно представените по делото договори за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на претенцията е направена от представителя на Прокурорската колегия на ВСС, но същата е неоснователна с оглед защитения интерес, фактическата и правна сложност на спора и преценката на съда в конкретния случай в хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. За да постанови решението си в частта за разноските съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Несъгласието на молителя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Не е необходимо да се изменя съдебният акт, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло, включително и по разноските. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 176а, ал. 1 от АПК. Предвид гореизложеното не са налице основания за изменение на процесното Решение № 7865 от 13.07.2026 г. постановено по адм. дело № 2579/2026 г. по описа на Върховния административен съд, състав на шесто отделение, в частта му за разноските, поради което и искането за това следва да бъде отхвърлено. Мотивиран така и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,