Определение № 9579 от 10.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8982/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, чрез юрк. Вълчева против определение № 5557 от 22.05.2025 г.по адм.д.№ 517/2025г. по описа на Административен съд- Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу заповед № 0387/ 13.02.2025 г. на кмета на Община Варна и е прекратено производството по делото. С доводи за незаконосъобразност и допуснато съществено процесуално нарушение се претендира отмяна на определението със законните последици. В срока по чл. 232 АПК ответникът по частната жалба не ангажира становище. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за основателна по следните съображения. С обжалваното определение на основание чл.159,т.1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на настоящия частен жалбоподател срещу заповед № 0387/ 13.02.2025 г. на кмета на Община Варна, поради липсата на годен за съдебно обжалване акт по смисъла на чл.21,ал.5 АПК. Определението е мотивирано с това, че с процесната заповед се изменя Инструкция за определяне на гаранционни депозити във връзка с процедура по издаване на заповеди по реда на чл.193, ал.4 от ЗУТ, утвърдена със предходна заповед на кмета на Община Варна, която инструкция подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл.185 и сл. от АПК, т.е. процесната заповед е акт, постановен в производство по изменение на инструкцията и не подлежи на самостоятелен контрол. Така постановеното прекратително определение е неправилно по следните съображения: Видно от съдържанието на процесната заповед № 0387/ 13.02.2025 г. на кмета на Община Варна, с нея се допълва и изменя предходна заповед на кмета №3273/27.09.2024г. в частта по Приложение №3 с добавяне на нова т.8 – конкретни изисквания при изграждане на линейни обекти със засягане на улични платна и тротоари, като се изменя и чл.9/2/ от Инструкция за определяне на гаранционни депозити във връзка с процедура по издаване на заповеди по реда на чл.193, ал.4 от ЗУТ, утвърдена със предходна заповед на кмета на Община Варна. Съгласно т.2 от заповедта, тя съставлява неразделна част от предходните заповеди, с които е одобрена инструкцията и са въведени правила при издаване на заповеди по чл.193, ал.4 ЗУТ. Така очертаното съдържанието на заповедта не покрива критериите на чл.21,ал.5 АПК за междинен административен акт, издаден в производство по подготовка издаването на друг краен акт, завършващ административното производството. Заповедта въвежда задължителни за администрацията правила в производствата по чл.193, ал.4 ЗУТ, които касаят и операторите на линейни обекти, на които заповедта е надлежно съобщена от административният орган /стр.35 и 36/. Предвид изложеното обжалваното определение като незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,