Определение № 313 от 12.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2690/2020 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 7710/09.10.2020 г. молителката по делото Д. Н. К. моли съда да измени постановеното по делото определение № 240/16.09.2020 г. в частта му за разноските, като намали същите поради прекомерност до размер 500 лв. Ответникът по така подадената молба и по молбата за отмяна на влязло в сила решение Т. Н. П. в писмения си отговор с вх. № 8373/29.10.2020 г. излага становище и съображения за неоснователност на молбата за намаляване на присъдените в негова полза разноски. Молбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано лице – с определението с № 240/16.09.2020 г., чието изменение се иска, молителката е осъдена да заплати на ответника разноски в размер 700 лв., направени от последния за заплащане на адвокатско възнаграждение за производството по чл. 307, ал. 1 и чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК по делото. Тъй като молителката не иска присъждане на разноски в своя полза, не е необходимо тя да е представила списък на разноските – с оглед процесуалната допустимост на молбата ѝ по чл. 248 от ГПК. Направеното с молбата искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, е своевременно. Ответникът е направил искането си за присъждането на тези разноски и е представил доказателствата за извършването им с отговора на молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Преписи от отговора и от приложенията му не се връчват на молителката, поради което последната не би могла да направи искането за намаляване на разноските преди постановяването в закрито заседание и обявяването на определението с № 240/16.09.2020 г., с което по реда на чл. 307, ал. 1 и чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК е оставена без разглеждане молбата ѝ за отмяна и за спиране изпълнението на влязлото в сила решение, и е прекратено производството делото, като в нейна тежест са присъдени разноските за същото. Разгледана по същество, молбата е основателна. Основателни са доводите на молителката, че действителната фактическа и правна сложност на производството по делото е незначителна – молбата ѝ за отмяна и за спиране изпълнението на влязлото в сила решение не е разгледана по същество от съда, а в закрито заседание е оставена без разглеждане като процесуално недопустима; действията по защитата на ответника се изчерпват единствено с подаването на отговора на молбата за отмяна, без явяване в открито съдебно заседание. Поради това, неоснователни са доводите на последния, че размерът от 700 лв. на присъдените разноски кореспондирал с действителната фактическа и правна сложност на делото. По горните съображения, присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер 700 лв. се явяват прекомерни и съобразно диспозитивното начало (чл. 6 от ГПК) следва да се намалят до претендирания от молителката размер от 500 лв. (макар минималният размер, предвиден в чл. 9, ал. 4, изреч. 1 – in fine от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за МРАВ, да възлиза на сумата 300 лв.); респ. – по този начин следва да се измени по реда на чл. 248, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, постановеното по делото определение № 240/16.09.2020 г. – в частта му за разноските. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение