Определение № 130 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2127/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 79 от 07.01.2020г. постановено по гр.д. № 154/2019г. на Софийски градски съд, ІV-д въззивен състав, с което е потвърдено решение № 451226 от 16.07.2018г. по гр.д. № 45743/2016г. на Софийски районен съд, 143 състав, за признаване за установено по отношение на Р. Н. Ф., че В. Г. Б. и Р. Г. Г. са собственици на по 5/24 /общо на 10/24/ ид.ч. от апартамент №5 на първи надпартерен етаж, в [населено място], [улица], състоящ се от една стая, хол, кухня, баня, клозет, антре и тераса, с площ 68,55 кв.м. и таванско помещение с площ 14,71 кв.м., както и на 5,94 ид.ч. от общите части на сградата, построена върху държавна земя, като е осъдена Р. Н. Ф. да предаде на В. Г. Б. и Р. Г. Г. владението на по 5/24 ид.ч. от имота на всеки от тях /или общо на 10/24 ид.ч./. Касационната жалба е подадена от ответницата Р. Н. Ф. чрез адв. Г.. Наведени са доводи за недопустимост на решението като постановено по недопустим иск, а именно иск за ревандикация на идеална част от вещ. Поддържат се и съображения за неправилност на изводите на съда за неоснователност на възражението за придобиване на имота по давност от жалбоподателката и нейния съпруг в периода 1984 - 1997г. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК по следните правни въпроси: 1/ по предявен иск по чл. 108 ЗС от един съсобственик спрямо друг съсобственик на недвижим имот, следва ли съдът да постанови предаване на владението върху идеална част от имота; изтъква се, че по този въпрос е образувано тълкувателно дело на ОСГК на ВКС; 2/ с какви действия - фактически и правни, може да бъде прекъсната придобивната давност на сънаследник, който е установил самостоятелна фактическа власт върху съсобствения имот; искът по чл.31, ал.2 ЗС прекъсва ли придобивната давност на владеещия съсобственик; с какви действия следва да бъде манифестирано пред съсобствениците намерението за своене на общата вещ; кога се счита за отблъснато владението на невладеещия съсобственик и недопускането му в имота представлява ли такова отблъскване; ако владението е установено въз основа на възлагане на имота в съдебна делба, то обявяването на делбата за нищожна впоследствие, променя ли характера на осъществяваното владение и превръща ли се владелецът в държател на частите на другите съделители; следва ли при формиране на изводите си по възражение за придобивна давност съдът да обсъди свидетелските показания; 3/ позоваването на придобивна давност елемент ли е от фактическия състав ако съделителят, претендиращ придобивна давност, не се е позовал на това основание в производството по обявяване на делбата за нищожна, може ли да го стори в следващо ппоизводство по чл.108 ЗС; в какъв момент и по кои производства може да бъде направено позоваване на придобивна давност и при какви препоставки се преклудира тази възможност; 4/ от кой момент – от влизане в сила на решението по първата фаза на делбата или от влизане в сила на решението по втората фаза, владеещият имота съделител може да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност; 5/ когато вещното право е придобито от двама съпрузи по давност в режим на СИО, следва ли и двамата съпрузи едновременно да се позоват на този ефект; когато ответникът е направил възражение за продибивна давност и сочи, че има съпруг, следва ли съдът да конституира и съпруга на страната; 6/ следва ли съдът да обсъди всички доводи и възражения на на страните. В допълнение към изложението са поставени въпросите: 1/ допустимо ли е предвявяване на иск по чл.108 ЗС за ревандикиране на идеални части от съсобствен имот; 2/ има ли правен интерес съсобственик да води осъдителен иск по чл.108 ЗС срещу друг съсобственик за ревандикиране на идеални части; 3/ по предявен иск по чл. 108 ЗС от един съсобственик спрямо друг съсобственик на недвижим имот, следва ли съдът да постанови предаване на владенето върху идеална част от имота. Сочи се и очевидна неправилност на съдебния акт. С писмен отговор ответниците В. Г. Б. и Р. Г. Г., чрез пълномощника си адв. В., изразяват мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявеният иск е с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване собствеността и предаване на владението върху общо 10/24 идеални части от апартамент № 5, находящ се на първи надпартерен етаж в сградата на [улица]в [населено място]. Имотът е бил собственост на общия наследодател на страните Б. Г. Б., който със саморъчно завещание от 01.09.1982 г. е завещал цялото си имущество на брат си Н. Б. или наследницата му /ответницата Р. Ф./ и на племенницата му Б. Г. - майка на ищците. След смъртта му, настъпила на 18.09.1982 г., част от неговите наследници са извършили делба на имота, като с решение от 26.03.1984 г. по гр. д. № 11914/1983 г. на СРС, 43 състав, по реда на чл. 288, ал. 2 от ГПК/отм./ апартаментът е поставен в дял на Н. Б. - баща на ответницата, срещу задължението му да уравни дяловете на останалите участници в делбата - В. Б. и Р. Г., което е било изпълнено от него. С решение от 22.03.2001 г. постановено по гр. д. № 2172/1997 г. на СРС, 55 състав, влязло в сила на 03.10.2001 г., така извършената делба по гр. д. № 11914/1983 г. на СРС е обявена за нищожна поради неучастието на съделителите К. П. О. и Л. Б. Т.. Делбата е допусната отново с участието и на горепосочените съделители при дялове: за К. О. - 2/24 ид.ч., за Л. Т. - 2/24 ид.ч., за В. Б. - 5/24 ид.ч., за Р. Г. - 5/24 ид.ч. и за Р. Ф. - 10/24 ид.ч. С решение от 03.11.2004 г., влязло в сила на 01.02.2005 г., апартаментът е изнесен на публична продан. По време на висящността на изпълнителното дело Р. Ф. е закупила дяловете - по 2/24 ид.ч. на Л. Т. /с нот. акт от 2006г./ и на К. О. /нот. акт от 2005г./. Поради постигнато извънсъдебно споразумение, изпълнителното производство е прекратено на 14.10.2005г. На 16.08.2006 г. Р. Ф. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по наследство въз основа на решението по гр.д. № 11914/1983 г. на СРС и без да представи пред нотариуса решенията по следващото делбено дело - гр. д. № 2172/1997 г. на СРС. Не се спори и е прието за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Р. Ф. упражнява фактическа власт върху имота. При горните данни съдът е приел, че ищците се явяват собственици на общо 10/24 идеални части от процесния апартамент на посоченото от тях правно основание наследяване, като всеки от тях се легитимира като собственик на по 5/24 идеални части от жилището. Посочил е, че първата делба на апартамента, извършена през 1984 г., е била нищожна и е могла да постави началото само на недобросъвестно владение. Следователно, давностното владение на бащата на ответницата Ф., продължено от самата нея след смъртта му през 1988 г., би могло да доведе до придобиване на собствеността след изтичането на десет години от установяване на владението. Ответницата не се е позовала на това във второто делбено производство, протекло с участието на всички съделители. Поради установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението между съсобствениците, ответницата би могла да започне да владее отново за себе си, като отблъсне владението на останалите и да придобие имота по давност само след изтичането на нови десет години от изнасянето на имота на публична продан. Затова констативният нотариален акт за собственост, с който тя е била призната за собственик на целия делбен имот през 2006г., не може да я легитимира като единствен носител на правото на собственост. По-нататък съдът е разгледал възражението на ответницата за придобиване по давност. Обсъдил е показанията на разпитаните свидетели, според които в жилището са живели последователно бащата на ответницата, тя самата със съпруга си, след тях - синът им, а понастоящем апартамента се обитава от наематели; в имота са правени ремонти и подобрения от ответницата и семейството й. Свидетелите на ищците сочат, че те не са престанали да се интересуват от имота, претендирали са както получаване на достъп, така и обезщетение за това, че са лишени от ползването му. От писмените доказателства се установява че през 2005г. ищците са отправили покана до ответницата за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване; постановено е решение, с които ответницата е осъдена да заплати на ищците на основание чл.31, ал.2 ЗС обезщетение за периода от 12.12.2005 г. до 16.06.2006 г.; в образуваното през 2013г. ново производство по чл. 31, ал.2 ЗС ответницата е предявила претенция за подобрения и е поискала да бъде извършено прихващане с насрещните вземания на ищците. Въз основа на горното решаващият съд е приел, че ответницата не е установила субективния елемент от фактическия състав на чл. 79 ЗС. Фактическата й власт не е била явна и несмущавана с оглед водените процеси след изнасянето на имота на публична продан до завеждане на настоящото дело. Ответницата не е изразила намерение да владее за себе си идеалните части на останалите съсобственици, които тя е държала за тях, а не като свои собствени. Това държане на идеалните части на останалите съсобственици не е трансформирано във владение, не е манифестирано намерението да бъде едноличен собственик на имота, не е отблъснато владението на другите съпритежатели на собствеността. Поради това съдът е намерил за неоснователно възражението за изтекла в нейна полза придобивна давност в периода от приключване на делбата през 2005 г. до завеждане на делото през 2016 г. Преди да се произнесе по предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, настоящият състав намира, че е налице основание за спиране на производството по чл. 292 ГПК поради образувано тълкувателно дело. Първият въпрос, поставен от касатора в изложението и доразвит в допълнителното изложение, е за възможността един съсобственик да претендира от друг съсобственик предаване на владението върху идеални части от съсобствената вещ. Доколкото в случая съдът е уважил именно такъв иск, то въпросът е определящ за изхода на спора. По този въпрос е образувано тълкувателно дело № 3/2020г. на ОСГК на ВКС. Въпросът предмет на тъкувателното производство е формулиран така: “По предявен по реда на чл.108 ЗС иск от съсобственик на недвижим имот следва ли съдът да осъди другия съсобственик да предаде владението върху идеална част от имота?” Воден от горното и на основание чл. 292 ГПК Върховният касационен съд, състав на II г.о.