Определение № 4768 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4152/2026 г.

Образувано е по частна жалба на полицейски инспектор в група "ОДПКПД" в сектор "Пътна полиция" ("ПП") към ОД на МВР - Велико Търново, приподписана от гл. юрк. Р. Байчева, против Определение № 1698 от 11.02.2026 г., постановено по адм. дело № 378/2026 г. по описа на Административен съд (АС) - Варна, с която е спряно предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) с рег. № GPAM - 1282866 от 06.02.2026 г. По подробно изложени съображения за неправилност на определението се претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба - Г. И. Г., от гр. Варна, e депозирал възражение. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. С обжалваното определение АС - Варна е спрял допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № GPAM - 1282866 от 06.02.2026 г., издадена от инспектор към сектор "ПП" - ОДМВР – Велико Търново, с която за нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1-во от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 171, т.1, б. "з" гг) е приложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС [номер]. За да постанови този правен резултат съдът е посочил, че обичайните последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта, поради което жалбоподателят следва да установи настъпване на нови факти и обстоятелства. Позовавайки се на представената справка за т.а. с рег. № [рег. номер], собственост на Г. И. Г. и Застрахователна полица BG/23/12000485038/06.02.2026 г. за сключена застраховка "Гражданска отговорност" за т.а. с рег. № [рег. номер], е приел за установено, че на 03.02.2026 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП е била прекратена регистрацията на автомобила, след което същата е служебно е възстановена на 06.02.2026 г. поради уведомление от Гаранционен фонд за валидна застраховка "Гражданска отговорност". При тези данни АС - Варна е счел, че предварителното изпълнение на мярката ще доведе до настъпването на значителни вреди за адресата на акта, предвид невъзможността му да се ползва от придобитата правоспособност на водач на МПС. Обосновавайки по този начин наличието на изискванията на чл. 166, ал. 2 АПК е спрял изпълнението на оспорения индивидуален административен акт. Впоследствие с влязло в сила Решение № 4048/01.04.2026 г., постановено по адм. дело № 378/2026 г. АС - Варна е отменил Заповед № GPAM - 1282866 от 06.02.2026 г. При тези данни, съобразявайки дължимата съгласно чл. 218, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК служебна проверка на допустимостта на обжалвания съдебен акт, касационната инстанция намира, че са налице нововъзникнали факти от значение за правото на жалба, чието обективиране в правната действителност се явява процесуална пречка за развитието на съдебното производство по заявения правен спор. Целта на защитата по чл. 166, ал. 2 АПК срещу предварителното изпълнение на административния акт е да се предотврати непропорционално засягане на права и законни интереси на адресата на акта и да не настъпят за него значителни или трудно поправими вреди до влизане в сила на решението по спора. Защитата е допустима тогава, когато органът, въпреки допуснатото предварително изпълнение, все още не е пристъпил към изпълнението и въпросът по законосъобразността на обжалвания административен акт не е решен с влязъл в сила съдебен акт. Предметът на въведения пред АС - Варна спор очертава насрещните страни в производството с противопоставен интерес: Г. И. Г. и полицейски инспектор в група "ОДПКПД" в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Велико Търново. Волеизявлението на административния орган засяга неблагоприятно иницииралото първоинстанционното производство лице, чиито СУМПС е отнето, поради което към момента на сезиране на АС - Варна с жалба срещу административния акт, адресатът е притежавал правен интерес от търсената съдебна защита. В рамките на висящността на спора пред касационната инстанция обаче правният интерес на първоинстанционния жалбоподател от спиране изпълнението на акта на полицейския инспектор е отпаднал, обуславяйки недопустимост на съдебния контрол. По процесуалноправни последици отпадналият в хода на съдебното производство правен интерес от оспорване се отъждествява с началната му липса. Наличните по делото доказателства за отмяна на оспорения административен акт, обуславят заключение за отпаднал интерес от спиране на предварителното му изпълнение, поради липса на защитимо право или законен интерес в правната сфера на жалбоподателя. Фактът на последващата отмяна на заповедта за отнемане на СУМПС отрича надлежната процесуална легитимация на адресата в настоящото производство за контрол по отношение акта за спиране на нейното изпълнение. След като със съдебно решение е постигнат целения с жалбата правен резултат, респ. ПАМ е отпаднала, делото по оспорване на акта за спиране на предварителното й изпълнение е лишено от предмет с произтичащия от тази квалификация извод за отпадането и на правния интерес от защита на сезиралата съда страна. Правният интерес е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимост на съдебното обжалване на административните актове, за която съдът следи служебно във всички фази на производството. Наличието й е изискуемо в хода на целия съдебен процес до приключването му с влязъл в сила съдебен акт. Последица от изначалното му отсъствие или от отпадането му в хода на процеса, в случая - в касационното производство, е недопустимостта на крайния съдебен акт. Последващото отпадане на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на съдебно производство изключва задължението на съда да се произнесе с акт по съществото на спора – чл. 159, т. 4 АПК. В съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3, вр. с чл. 236 АПК е дължимо обезсилване на постановеното по недопустима жалба акцесорно съдебно произнасяне и прекратяване на производството в тази му част. Разноски не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, вр. с чл. 236 и чл. 159, т. 4 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,