Определение № 150 от 27.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 49/2018 г.
ВКСI гражданско отделение27.06.2018 г.докладчик Светлана Калинова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. П. А. като законен представител на малолетните съделители В. В. Д. и М. В. Д. за спиране на производството по настоящето дело по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Определението е окончателно. Председател: Членове:
Мотиви
Постъпила е молба от И. П. А. като законен представител на малолетните касатори В. В. Д. и М. В. Д., с искане за спиране на производството по настоящето дело до приключване на преюдициален спор. За да се произнесе по искането, съдът взе предвид следното: Производството по настоящето дело е образувано по подадена от малолетните съделители В. В. Д. и М. В. Д. касационна жалба срещу решение №2756/18.05.2017г., постановено от Окръжен съд-Благоевград, Гражданско отделение, Трети въззивен състав по в.гр.д.№99/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. П. А. като законен представител на малолетните деца В. В. Д. и М. В. Д. против В. В. Д. и Й. В. Д. иск за делба на селскостопански животни – говеда, биволи, телета и малачета, млечни крави, месодайни крави и кози. От представените с молбата доказателства се установява, че И. П. А., като законен представител на малолетните В. В. Д. и М. В. Д., е предявила пред Окръжен съд-Благоевград искове за прогласяване недействителността на разпореждане със селскостопанските животни, предмет на делбеното производство. Действителността на твърдяното разпореждане е релевантно за делбения процес обстоятелство, но според указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.8 на ТР №1/17.07.2001г. по гр.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС, Върховният касационен съд не може да постанови спиране на производството по чл.182, буква „г“ ГПК /отм./ - чл.229, ал.1, т.4 от сега действащия ГПК. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Цитирани разпоредби
3- чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
- чл. 182
- чл. 229, ал. 1, т. 4