Определение № 11676 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10587/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. К. И. срещу Определение № 990/30.09.2025 г. на Административен съд (АС) – Видин, постановено по адм. дело № 276/2025 г. С обжалваното определение е отхвърлена жалбата на А. К. И. против Решение № ППН-01-1358/2024 от 04.08.2025 г. на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), с което е обявена за нередовна жалба рег. № ППН-01-1358 от 17.12.2024 г. и е прекратено образуваното по нея административно производство; А. К. И. е осъдена да заплати разноски по делото. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът не е разгледал делото в открито съдебно заседание, поради което тя не е имала възможност да се запознае с документите по преписката. Оспорва изводите на съда, че е била редовно уведомена за указанията дадени от КЗЛД. Твърди, че не е получавала нищо от КЗЛД. Излага съображения, че присъденото юрисконсултско възнаграждение е в прекомерен размер, а и не е следвало да се присъжда, тъй като не е било необходимо и не е извършвано представителство. Моли обжалваното определение да се отмени, вкл. в частта за разноските и делото се върне за разглеждане от друг състав на съда. Частният жалбоподател се представлява от адв. Длъгнекова. Ответникът по частната жалба – Комисия за защита на личните данни я оспорва по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако се претендира такова. Ответникът по частната жалба се представлява от юрк. Райчева. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съдът е събрал относимите към спора доказателства въз основа на които е установил от фактическа страна следното: С жалба рег.№ ППН-01-1358 от 17.12.2024 г. А. К. И. сезирала КЗЛД, като посочила, че с лицето С. П. Г. има родено от съвместно съжителство дете: Д. С. И.. Във връзка със спора между родителите относно упражняване на родителските права е образувано гр. дело № 558/2024 г. по описа на Районен съд Видин, по което е постановено Определение № 2267/21.11.2024 г. Твърди се от оспорващата, че през периода от 09.12.2024 г. до 12.12.2024 г. бащата на детето Д. взел копие от решението (определението), съдържащо нейни и на детето лични данни, и го разнесъл на хора в [населено място], залепил го на публични места в селото и го предоставил на различни лица, дори го изпратил „по телефона и с вестниците” на бабата на жалбоподателката, както и на други лица. Според нея по този начин от лицето С. П. Г. е извършено публично разпространяване на лични данни без нейно и на детето знание и съгласие, което е предпоставка и за злоупотреба с тези данни. В тази връзка било отправено искане към КЗЛД да бъде извършена проверка и да бъде наложена санкция на виновното за разпространението на лични данни лице. С писмо изх.№ ППН-01-1358 от 11.03.2025 г. от КЗЛД било указано на заявителката, че в 3-дневен срок от получаването на писмото следва да подаде жалба в лично качество и като законен представител на детето Д. С. Г.; да посочи възрастта и настоящ адрес на детето; да посочи в какво се изразява нарушението на правилата за защита на личните данни, извършени спрямо нея и спрямо детето Д. С. Г., поотделно, като посочи конкретни факти и обстоятелства във връзка с твърдяното нарушение, извършено от С. П. Г. (конкретно кога, къде и пред кого са разпространени данни, отнасящи се до нея и до детето); да посочи дата на узнаване на нарушенията, извършени спрямо нея и спрямо сина й; да представи документ, от който да е видно, че има качеството на законен представител на лицето С. П. Г. (вероятно се визира детето Д. С. Г.). Указано е на заявителката, че при неизпълнение в дадения срок на тези указания производството по жалбата ще бъде прекратено. От известие за доставяне на писмо изх.№ ППН-01-1358 от 11.03.2025 г., съдът е установил, че пратката, съдържащо това писмо, е върната като непотърсена от получателя. От уведомление изх.№ ППН-01-1358 от 22.04.2025 г. до А. К. И., протокол от 24.04.2025 г. от служител на „Български пощи” ЕАД, съдът е установил, че на 24.04.2025 г. е залепено уведомление по реда на чл.18а, ал.9 АПК на входната врата на адресата. От електронно писмо рег.№ ППН-01-1358 от 25.04.2025 г., подадено от имейл адрес: [заличен текст], съдът е установил, че КЗЛД се моли да изпрати на същия имейл адрес документи/книжа по преписка рег.№ ППН-01-1358 от 11.03.2025 г., тъй като не е пристигнало по Български пощи. В отговор на това писмо, от КЗЛД било изпратено писмо изх.№ ППН-01-1358 от 07.05.2025 г., с което лицето, изпратило електронното писмо било уведомено, че искането е подадено по електронен път, но не е оформено в електронен формат, подписан с квалифициран електронен подпис, а посочения имейл адрес не фигурира в документацията, съдържаща се в преписката, поради което не може да бъде асоцииран с конкретно физическо лице, което налага отхвърляне на искането, направено с него. Указано е, че документите могат да бъдат получени на място в деловодството на КЗЛД на адрес: гр. София, бул. „Цветан Лазаров” № 2, по факс, чрез лицензиран пощенски оператор, по реда на ЗЕУ или по реда на ЗЕДЕУУ. От приложеното извлечение от Microsoft Outlook, е установено, че това писмо е изпратено на имейл [заличен текст]. Съдът е констатирал, че по преписката и от оспорващия не са представени доказателства за изпълнение на дадените указания за заявителя, във връзка с отстраняване пороци на жалбата, в рамките на указания от КЗЛД срок. Видно от препис от протокол от заседание на КЗЛД, проведено на 05.06.2025 г., е взето решение за прекратяване на производството по жалбата на А. К. И. срещу С. Г., с 5 гласа „За” и без гласове „Против”. На 04.08.2025 г. е било издадено процесното Решение № ППН-01-1358/2024 от 04.08.2025 г. на КЗЛД. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна е приел, че редът за разглеждане на актове от категорията на процесното решение е установен в чл. 56, ал. 4 АПК, като това е процесуалния ред по чл.197 и следващите от АПК. След анализ на разпоредбата на чл. 18а, ал. 9 АПК и приложените по делото доказателства съдът е приел, че административният орган е спазил надлежно процесуалният ред за връчване на указанията във връзка с отстраняване на пороците на жалбата, инициирала административното производство. Приел, че правилно КЗЛД не е изпратила документите в отговор на постъпилото електронно писмо рег.№ ППН-01-1358 от 25.04.2025 г., подадено от имейл адрес: [заличен текст] и че правилно е дала указания на подателя на това писмо. Определението е правилно. Противно на изложеното в частната жалба съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е разгледал делото в открито съдебно заседание. Съдът правилно е определил реда за разглеждане на жалбата срещу Решение № ППН-01-1358/2024 от 04.08.2025 г. на КЗЛД, предвид чл. 56, ал. 4 АПК. Съгласно чл. 56, ал. 4 АПК актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV. Съгласно изричната разпоредба на чл. 199 АПК жалбата се разглежда в закрито заседание. Обжалваното определение съответства на материалния закон. Съдът е ценил правилно събраните по делото доказателства и правилно е приложил закона. При безспорно установеното, че лицето не е намерено на адреса, който е посочил в жалбата си до КЗЛД, правилно органът е пристъпил към връчване на уведомлението за отстраняване на нередовностите на жалбата му по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК. Правилно решаващият съд е приел, че административният орган е спазил надлежно процесуалният ред за връчване на указанията. Неоснователни са доводите в частната жалба и относно определения от съда размер на юрисконсултското възнаграждение. Ответникът по жалбата е бил представляван от юрисконсулт, който е представил становище. Своевременно е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът е определил същото в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по частната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да се уважи предвид чл. 143, ал. 3 АПК. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ същото следва да се определи в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение