Определение № 6509 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5307/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Рууф къмпани про“ ЕООД, ЕИК 206589582, представлявано от управителя Д. А. Б., чрез процесуален представител, против Определение № 12501/ 30.03.2026 г., постановено по адм. д. № 2591/ 2026 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ). Частният жалбоподател твърди, че оспореното определение е постановено в противоречие с материалния закон, поради което е неправилно. Моли за отмяна на определението и решаване на делото по същество, като бъде постановено друго, с което да бъде отменен Актът за спиране на административното производство с изх. № РР-02-83-2/ 04.02.2026 г., образувано по Заявление за издаване на разрешително за водовземане от подземни води с вх. № РР-02-83/ 30.03.2023 г., издаден от Директора на Байнова дирекция „Дунавски район", като бъде задължен административният орган да продължи действията и да се произнесе с краен административен акт по подаденото заявление. Претендира разноски. Ответникът в настоящото производство - Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховният административен съд, Трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Рууф къмпани про" ЕООД, чрез пълномощник адв. Запрянов, против Акт, издаден от Директора на Байнова дирекция „Дунавски район", за спиране на административното производство с изх. № РР-02-83-2/ 04.02.2026 г., образувано по Заявление за издаване на разрешително за водовземане от подземни води вх. № РР-02-83/ 30.03.2023 г. С обжалваното определение АССГ в производство по Глава десета, Раздел IV АПК, чл. 202, т. 2,във връзка с чл. 197 и сл. АПК, във връзка с чл. 54, ал. 5 АПК е отхвърлил жалбата на дружеството против акта, с който на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК е спряно административното производство по подаденото заявление. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение съответствието с материалноправните разпоредби е приел, че към момента на издаване на акта са били налице основания за спиране на производството, тъй като в хода му са разкрити престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаване на акта. Съдът е посочил, че фактическото основание за спиране на административното производство е образуваното досъдебно производство № 3253/ 2023 г. по описа на Районна прокуратура - Плевен за престъпление по чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. 1 от НК за това, че на 15.12.2022 г. в гр. Плевен пред служител на Басейнова дирекция „Дунавски район" съзнателно е ползван неистински официален документ - Удостоверение за вписване в регистър на водовземните съоръжения за подземни води на съоръжения за задоволяване на собствени потребности на гражданите № УРКЕ2-02266/ 30.01.2019 г., на което е придаден вид, че е издадено на В. И. С., в качеството му на собственик на поземлен имот с идентификатор 44063.6216.3426. Съдът е приел, че са налице престъпни обстоятелства, разкрити в хода на производство, което е установено от писмо изх. № РР-12-5123-(5)/ 30.05.2023 г. на БДДР и образуваното въз основа на него досъдебно производство № 3253/ 2023 г. по описа на РП – Плевен. Същевременно съдът е указал, че Удостоверение за регистрация № УРКГ2-02266/ 30.01.2019 г. е представено в образувано по заявление № РР-12-5123/ 15.12.2022 г. производство по промяна предназначението на водовземното съоръжение от такова, регистрирано по реда на чл. 119 от Наредбата (за собствени потребности на гражданите), в такова по чл. 112, ал. 1, т. 1 (съоръженията за подземни води, които се ползват или могат да бъдат ползвани за водовземане за стопански цели) и ал. 2, т. 4 (водовземане за нестопански цели, собственост на юридически лица с нестопанска цел), като е изтъкнал, че промяната на предназначението на водовземно съоръжение предполага, че то вече е регистрирано, като регистрацията се удостоверява с издадено Удостоверение. Продължил е, че административното производство, чието спиране е разпоредено с оспорения акт, е за издаване на разрешително по чл. 44 от Закона за водите (ЗВ) за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения - шахтов кладенец, находящ се в поземлен имот с 44063.6216.3426, м. „Димовска бара“, в землището на [населено място], район [район]. От това е извел, че престъпното обстоятелство, за което е образувано досъдебно производство № 3253/ 2023 г. по описа на РП - Плевен, е от значение за приключване на административното производство, тъй като, съобразно текста на чл. 118в, ал. 1, т. 2 от ЗВ, не се разрешава водовземане от подземни води, когато водовземното съоръжение не е включено в регистъра на водовземните съоръжения по чл. 118г, а е било установено, че шахтовият кладенец, находящ се в съответния поземлен имот, за който е издадено Удостоверение за регистрация № УРКГ2-02266/ 30.01.2019 г., не е вписан в регистъра, поради което разрешаването на въпроса за престъпното обстоятелство обуславя изхода на административното производство. При тези мотиви е отхвърлил жалбата. Определението е правилно. Законосъобразен е изводът на АССГ, че в случая са налице предпоставките по чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК. Удостоверение за регистрация № УРКГ2-02266/ 30.01.2019 г. е било представено при подаване на Заявление № РР-12-5123/ 15.12.2022 г. от името на дружеството, с което, на основание чл. 121, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/ 101.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, е поискано да бъде променено предназначението и включено в регистъра на съоръженията по чл. 112, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 4 от Наредбата съоръжение, което е регистрирано по реда на чл. 119 от Наредба № 1 (за собствени потребности на гражданите), за което има издадено заявление за регистрация, като е приложено копие от Удостоверение за регистрация №УРКГ2-02266/ 30.01.2019 г., отнасящо се до водовземно съоръжение в поземлен имот с идентификатор 44063.6216.3426, м. „Димовска бара“, в землището на [населено място], район [район]. Със заявление вх. № РР-02-83/ 30.03.2023 г., депозирано от същото дружество, е поискано издаване на разрешително по чл. 44 от ЗВ за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения – конкретния шахтов кладенец. При извършена проверка е установено, че в регистрите на издадените разрешителни за водовземане от подземни води не се установява регистрацията на този кладенец (вкл. и за собствени потребности на гражданите), т.е. в регистъра по чл. 182, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ не е установено наличието на издавано разрешително по чл. 44 от ЗВ за водовземане от подземни води чрез визираното водовземно съоръжение, представеното удостоверение е предмет на престъпно обстоятелство и този факт не се оспорва от частния жалбоподател. Доколкото то е изходна точка за последващи действия по подадените заявления, то няма как преди приключване на наказателното производство, свързано с това удостоверение, да бъде продължена процедурата от административния орган. При тези факти безспорно установяването на визираните от органа престъпни обстоятелства е от значение за приключване на административното производство, инициирано от дружеството чрез Заявление за издаване на разрешително за водовземане от подземни води вх. № РР-02-83/ 30.03.2023 г., съответно Заявление № РР-12-5123/ 15.12.2022 г. Неоснователно е възражението в частната жалба, че тъй като в писмото до дружеството от РП – Плевен било изписано, че досъдебното производство № 3253/ 2023 г. по описа на РП – Плевен е приключило, първоинстанционният съдебен акт бил неправилен. В случая досъдебното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК и чл. 199 от НПК, като делото е изпратено на Директора на ОДМВР – Плевен за предприемане на мерки за издирване на извършителя, чието установяване би било основание за възобновяване на основание чл. 245, ал. 2 от НПК. Вярно е, че в постановлението за спиране на РП – Плевен, в мотивите, е изписано, че управителят на дружеството не е имал съзнание относно начина на издаване на удостоверението и елементите на неговата истинност, но за да са налице предпоставки за възобновяване на административното производство, съответно за отмяна на Акта за спиране, то следва досъдебното производство да бъде прекратено поради липса на престъпление от общ характер, какъвто акт в случая не е налице. Това е така, защото Удостоверението от 30.01.2019 г. е било представено с оглед подаденото първоначално и последващо заявления, т.е. с цел да послужи на административния орган за предприемане на исканите с тези заявления действия. С оглед на това изводите на първоинстанционния съд са правилни, поради което обжалваното определение като постановено при липсата на визираните от частния жалбоподател пороци следва да бъде оставено в сила. Частният жалбоподател, с оглед изложените от прокурора мотиви, е можел да обжалва Постановлението на РП – Плевен за спиране на производството, образувано по чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. 1 НК, с искане то да бъде прекратено по отношение престъпление по чл. 316 НК и да бъде продължено само по отношение на чл. 308, ал. 1 от НК, което в случая не е сторено, поради което досъдебното производство не е приключило, а е спряно към датата на писмото – 25.03.2025 г. Нови доказателства не са представени, с оглед на което не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. При този изход на спора и изрично стореното от ответника по частната жалба в писмения му отговор искане за присъждане на разноски, на последния следва да бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 76.69 евро/ 150.00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за заплащане на адвокатската работа, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,