Определение № 7474 от 18.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1779/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Образувано е по молба на гл. юрк. В. Табакова, в качеството й на процесуален представител на министъра на вътрешните работи, с искане за допълване на решение № 4565 от 11 април 2024 г. по адм. д. № 1779/2024 г. по описа на Върховен административен съд, 5-членен състав, втора колегия, в частта за разноските, а именно да бъдат присъдени на Министерството на вътрешните работи разноски по делото в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна е депозирала становище за неоснователност на молбата, като излага съображения за прекомерност на така претендираното юрисконсултско възнаграждение. Моли съда да определи справедливо възнаграждение в минимален размер. Настоящият състав на Върховния административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира молбата за процесуално допустима като подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С окончателно решение № 4565 от 11 април 2024 г. по адм. д. 1779/2024 г. по описа на Върховния административен съд, чието допълване се иска в настоящото производство, на основание чл. 244, ал. 1 АПК, е отхвърлено искане с правно основание чл. 239, т. 5 АПК на Н. П., за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 9265/04 октомври 2023 г. по адм. д. № 6929/2023 г. на ВАС. Молителят в това производство е ответник в производството по адм. д. 1779/2024 г. по описа на Върховния административен съд, чието допълване се иска в настоящото производство. Направил е своевременно искане за присъждане на съдебните разноски по делото в открито съдебно заседание от 14 март 2024 г.., както и в представено по делото писмено възражение. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В случая е налице отхвърляне на оспорването и тъй като ответникът – министърът на вътрешните работи, не е дал повод за завеждане на делото му се дължат направените в хода на съдебното производство разноски. Искане за присъждането им е направено своевременно в хода на производството, поради което следва да бъде уважено. Предвид направеното от касатора възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение и преценявайки фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че размерът на юрисконсулското възнаграждение следва да бъде намален до размер от 100 лв. Предвид изложеното постановеното по настоящото дело решение следва да бъде допълнено като се осъди Н. С. П. да заплати на Министерство на вътрешните работи направените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК и чл. 143, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав, Втора колегия