Решение № 2949 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1532/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). С решение № 10994 от 10.10.2025 г. по адм. д. № 3088/2024 г., Административен съд – Варна (АС-Варна) е отхвърлил жалбата на „Омар БГ“ ЕООД, против ревизионен акт (РА) № Р-03000323006878-091-001/11.09.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта потвърдена с решение № 212/09.12.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството за данъчен период 2017 г. са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 8 144.12 лв. и лихви за просрочие от 5 729.63 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Омар БГ“ ЕООД, ЕИК 204676540, съд седалище и адрес на управление в гр. Варна, р - н Одесос, ул. „Преслав“ № 48, ет. 3, представлявано от М. М. Л., чрез адв. Найденова. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на оспореното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново произнасяне от АС – Варна, алтернативно отмяна на решението и на оспорения РА. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Митева, в писмена молба взима становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Варна РА № Р-03000323006878-091-001/11.09.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта потвърдена с решение № 212/09.12.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството за данъчен период 2017 г. са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 8 144.12 лв. и лихви за просрочие от 5 729.63 лв. При осъществената проверка относно законосъобразността на процесния РА решаващият съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден в съответствие с материалния закон. Мотивите му в тази насока систематизирани за целите на настоящето изложение, се свеждат до следното: Прието е, че доказателствата поделото не установяват наличието на основание по чл.122, ал.1 т.1 от ДОПК, доколкото в РД е установено, че за финансовата 2017 г. ревизираното лице е подало своевременно ГДД по чл.92 от ЗКПО, с която са декларирани приходи общо от 50.40 лв., разходи – 11.20 лв. и финансов резултат загуба – 60.80 лв. АС – Варна е счел, че се установява наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т.2 и т. 4 от ДОПК, доколкото в хода на ревизията са констатирани постъпили по сметка на дружеството средства, за които лицето не е представило доказателства и счетоводна отчетност и правилно са възприети от ревизиращите като укрити /недекларирани/ приходи. В тази насока, като безспорно установено въз основа на приложените банкови извлечения е прието, че по сметка на „Омар БГ” ЕООД са получени парични средства от „Деница 2010-ГЛ“ ЕООД, „Дана Травел и туризъм“ ЕООД и „Политур 2016“ ЕООД в общо в размер на 81 528 лв. Отбелязано е, че в банковите извлечения, като основание за превода е посочено „междуфирмен заем“ и „по договор за заем”. Съдът е приел, че единствено това отбелязване не е достатъчно да се приеме, че произхода на средствата е заемен. АС – Варна е отчел, че в хода на ревизията от ревизираното лице и от посочените дружества не са представени доказателства установяващи характера на сумите. Предвид липсата на договори за заем, кореспонденция, доказателства за връщане и др. е възприет за правилен изводът на приходните органи, че такива документи не съществуват и се касае за неотчетени приходи от дружеството през 2017 г., които не са намерили отражение във финансовия резултат на „Омар БГ“ ЕООД за този данъчен период. Предвид липсата на всякакви доказателства от ревизираното лице/първични и вторични счетоводни документи/, въпреки дадените указания и възможности, съдът е приел, че данъчната основа с РА е определена правилно и правилно като разход са отчетени само суми, за които има надлежни доказателства, а именно – разходи за платени такси, които са отразени в банковите извлечения, общо в размер на 86.80 лв. Като неоснователни са отхвърлени твърденията на жалбоподателя, за липса на анализ на обстоятелствата по чл. 122 от ДОПК и несъобразяване с евентуалните разходи на дружеството във връзка с упражняваната от него дейност. В подкрепа на този извод е посочено, че приходните органи са съобразили наличните в системата на НАП данни за отсъствие на заплатени от дружеството суми за глоби и санкции, както и че същото няма назначени лица по трудов договор, за които да е извършвало разходи за заплащане на възнаграждения и осигуровки. АС – Варна е акцентирал, че в хода на съдебното производство на жалбоподателя двукратно са дадени указания за доказателствената тежест, която носи, кои обстоятелства и с какви доказателства подлежат на установяване, но въпреки указанията от „Омар БГ“ ЕООД не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания. На следващо място съдът е обсъдил постъпилата по ел.поща след приключване на делото в съдебно заседание на 10.09.2025 г., молба от дружеството с искане за отлагане на делото поради: „..наличието на съществени фактически и процесуални действия от страна на упълномощеното адвокатско лице, повод здравословни причини“. Във връзка с молбата съдът е указал на жалбоподателя в 3-дневен срок от съобщението да представи доказателства установяващи твърденията му, както и такива, че този пълномощник е в отпуск по болест към посочената дата. Съдът е приел, че липсват основателни причини за отмяна на хода по същество и пренасрочване на делото за друга дата, поради непредставянето на доказателства от страната. С тези мотиви съдът е приел заключителния извод, че констатациите на приходните органи, като резултат от законосъобразно проведена по реда на чл.122 от ДОПК ревизия, не са опровергани при условията на пълно насрещно доказване от страна на жалбоподателя, въпреки дадените на същия указания от съда и посоченото разпределение на доказателствената тежест. Прието е, че с РА законосъобразно е определена данъчната основа на ревизираното лице по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК за 2017 г. в размер на 81 441.20 лв., като разлика между определените приходи в размер на 81 528 лв. и определените разходи в размер на 86.80 лв., в резултат на което правилно са установени и задълженията за корпоративен данък в размер на 8 144.12 лв., ведно със съответните лихви по чл.175 от ДОПК в размер на 5729.63 лв. Решението е правилно. АС – Варна подробно е установил и точно е пресъздал установената фактическа обстановка по спора, обсъдил е всички налични по делото доказателствата. Доказателствената тежест е правилно разпределена от АС - Варна, като не се допуснати действия в процесуалната му дейност, засягащи правото на защита на ревизираното лице. При правилно тълкуване и приложение на материалния закон първоинстанционният съд е извел аргументирани, подробни и обосновани на доказателствата правни извод, които се споделят от настоящия касационен състав. Изложените в касационната жалба доводи по същество преповтарят оплакванията срещу РА инкорпорирани в жалбата сезираща първоинстанционният съд. В оспореното съдебно решение е обърнато подробно внимание на всички възражения на „Омар БГ“ ЕООД във връзка, с които съдът е изложил правилни и аргументирани мотиви за неоснователност на същите. Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на решението, поради нарушение на закона и необоснованост. Основните доводи в касационната жалба се свеждат до спорния в първоинстанционното производство въпрос, дали постъпилите суми по банковите сметки на касатора са от заемни средства. В конкретния случай безспорно установено е (и не се отрича от касатора), че през процесния период на 2017 г. по банковите сметки на дружеството са постъпили парични средства в общо в размер на 81 528 лв. както следва: - на 14.07.2017 г. в размер на 6 558 лв. от „Деница 2010-ГЛ“ ЕООД с основание „междуфирмен заем“; - на 24.07.2017г. в размер на 16 950 лв. от „Дана Травел и туризъм“ ЕООД с основание „по договор за заем“; - на 24.07.2017 г. в размер на 43 000 лв. от „Политур 2016“ ЕООД с основание „по договор за заем; и - на 28.12.2017 г. в размер на 15 020 лв. от „Политур 2016“ ЕООД с основание „по договор за заем“. Установено е също, че за тази отчетна година „Омар БГ“ ЕООД е подало ГДД по чл. 92 ЗКПО, в която е декларирало общо приходи в размер на 54,40 лв., общо разходи в размер на 111,20 лв. и счетоводен финансов резултат (загуба) в размер на 60,80 лв. Установено е, че при извършените насрещни проверки на дружествата от същите не са представени доказателства във връзка с осъществените преводи в полза на ревизираното лице. В хода на ревизията от „Омар БГ“ ЕООД също не са били представени доказателства относно преведените парични средства, които не са декларирани по съответния ред и не са установени от надлежни документи, като не е представена и счетоводна отчетност относно осчетоводяването им. Именно липсата на надлежни доказателства и счетоводна отчетност е дало основание на приходните органи да преминат към извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК и да възприемат постъпилите суми по банковата сметка на ревизираното лице, като укрити приходи. При тези фактически установявания в хода на ревизията процесното ревизионно производство на „Омар БГ“ ЕООД е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, като в тежест на органите по приходите е да установят наличието на едно или няколко от алтернативно предвидените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да е подкрепено от събраните доказателства, за да се презумира, че фактическите констатации в РА са верни до доказване на противното. В настоящия случай, както правилно е приел АС - Варна, ревизията законосъобразно е извършена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, тъй като е доказано наличието на предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи и липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Установява се от събраните по делото доказателства, че в хода на провелото се първоинстанционно съдебно производство, въпреки дадените двукратно подробни и конкретни указания от съда на „Омар БГ“ с определение № 4631/25.04.2025 г. и в съдебно заседание на 04.06.2025 г. за разпределение на доказателствената тежест за оборване на фактическите констатации в РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, както и за установяване на изложените в жалбата доводи, че постъпилите по банковата сметка на дружеството средства от „Деница 2010-ГЛ“ ЕООД, „Дана Травел и туризъм“ ЕООД и „Политур 2016“ ЕООД имат заемен произход; за вида и размера на разходите на дружеството през този период; за определяне на данъчната основа и размера на задълженията чрез използване на специални знания и др., от „Омар БГ“ ЕООД не са ангажирани никакви доказателства. Предвид изложеното се налага обоснования извод, че в хода на съдебното производство ревизираното лице не е оборило чрез насрещно доказване установените в хода на ревизията обстоятелства, доколкото същото е проявило пълна липса на заинтересованост и не е осъществило процесуална активност за опровергаване констатациите в РА. Твърдението поддържано от касатора, че процесните суми представляват предоставени заемни средства не са подкрепени с никакви доказателства. Извън всякаква търговска логика е при предоставянето на заемни средства в установените при ревизията не малки размери да липсва, каквато и да била информационна следа във връзка с уреждането и конкретизирането на правоотношенията между страните чрез заемни договори или други документи, като не е възможно при ревизираното лице да няма документи свързани с изплащането на твърдяните заеми. Неоснователни са и доводите на касатора относно назначаването от съда на служебна (съдебно – счетоводна експертиза) ССчЕ. Както беше споменато по-горе в настоящото изложение, дружеството носи доказателствената тежест за оборване на констатациите в РА, и след като не е проявило процесуална активност, във връзка с установяване фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни за себе си последици, да заяви искане за провеждане на ССчЕ, при положение, че с протоколно определение от 04.06.2026 г. изрично му е указана тази възможност, съдът не е бил длъжен служебно да назначи същата. Изложените в касационната жалба доводи във връзка с неправилното определяне на данъчната основа с РА по реда на чл. 122 ДОПК са неоснователни. При пропуск на касатора да ангажира каквито и да било доказателства относно правилното определяне на данъчната основа за процесния период на 2017 г. и при съобразяване на липсата на първични и вторични счетоводни документи, правилен е изводът на АС – Варна, че с оспорения РА, в частта му потвърдена с решението на директора на дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, законосъобразно е определена данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК, като разлика между установените приходи в размер на 81 528 лв. и определените разходи в размер 86,80 лв. При правилно определена данъчна основа, с РА в частта му потвърдена с решението на горестоящия административен орган правилно са определени и задълженията за корпоративен данък вменени на „Омар БГ“ ЕООД в размер на 8 144,12, ведно със съответните лихви от 5 729,63 лв. Като е стигнал до извод, че констатациите на ревизиращия екип за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК не са опровергани чрез надлежни доказателства от задълженото лице, АС – Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на делото основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 842,93 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение,