Решение № 3002 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 983/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Миграция“ - МВР, подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт В. Терзийска, срещу решение № 37176 от 11.11.2025 г, постановено по адм. дело № 9714/2025 г. по описа на Административен съд - София-град, с което, по жалбата на Ф. М. М., гражданин на Франция, е отменена заповед № 5364З-101 от 13.01.2025 г. на директора на дирекция „Миграция“ – МВР, с която на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от ЗВПНРБГЕСЧТС му е наложена ПАМ „Забрана за влизане на територията на Република България" за срок от 5 години; Дирекция „Миграция“ – МВР е осъдена да заплати на Административен съд – София-град сторените в производството разноски за преводач в размер на 30.00 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на първостепенния съд за немотивираност на процесната заповед, защото чл. 26, ал. 1 от Законът за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства /ЗВПНРБГЕСЧТС/ допуска налагане на принудителна административна мярката при наличие на данни за извършване на действия против обществения ред, а не на установено престъпление или осъдителна присъда. В тази връзка се позовава на мотивите, съдържащи се в предложение № 4070р-19940/12.09.2024 г. и наличието на конкретни факти относими към материалноправното основание за издаване на заповедта. Излага подробни съображения досежно поведението на френския гражданин, което счита, че недвусмислено потвърждава извода на административния орган, че са налице действия, насочен против обществения ред в Република България, доколкото оказването на съдействие на незаконно пребиваващите чужденци на територията на страната противоречи на установения законов ред. Претендира отмяна на постановеното от Административен съд - София-град /АССГ/ решение и постановяването на съдебен акт по същество, с който да бъде потвърдена заповед с № 5364з-101/13.01.2025 г. Ответникът – Ф. М. М., представляван от адвокат Д. Ошавков, оспорва касационната жалба в проведеното съдебно заседание като неоснователна. Счита, че фактическата обстановка е неправилно възпроизведена от процесуалния представител на директора на Дирекция „Миграция“ – МВР и поддържа, че действията на френския гражданин, освен че не застрашават обществения ред в страната, разкриват и някои сериозни недостатъци и действия на Гранична полиция. Моли жалбата срещу постановеното от АССГ решение да бъде отхвърлена. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по издаване на заповед № 5364З-101 от 13.01.2025 г. на директора на дирекция „Миграция“ – МВР е било образувано във връзка с предложение рег. № 4070р-19940 от 12.09.2024 г. на директора на РДГП - Елхово, в което се съдържат данни, че около 16.30 часа ОИГ от 01 ГОДГ установяват в района на местността „Раздол“, землището на [населено място], 5 /пет/ лица европейски граждани, измежду които и Ф. М. М., притежаващ лична карта [номер], издадена от Република Франция. Според предложението, съдържанието на което е подробно възпроизведено в мотивите на обжалваното съдебнo решение, европейските граждани са пътували до [населено място] с лек автомобил на рентакар, а до тях е установена и група от 10 лица, от рисковия профил 5 мъже, 2 жени и 3 деца, незаконно преминали държавната граница, които видимо нямат нужда от оказване на медицинска помощ, без документи за самоличност, самоопределящи се за сирийски граждани. Чужденците са били задържани считано от 19:00 ч. и приведени в ПНЗЛ на ГПУ-Малко Търново, поради това, че не могат да посочат законното си влизане и пребиваване на територията на Република България, а за случая е уведомена е Районна прокуратура - Бургас, ТО - Малко Търново. Установено е още, че срещу лицето е образувано ДП № 64/2024 г. на основание чл. 326, ал.1 НК и ЗМ № 65/2024 г. на основание чл. 281 ал.1, т. 5 НК. По тези съображения е направено предложение, на основание чл. 27, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 ЗВПНРБГЕСЧТС, да се наложи принудителна административна мярка „забрана за влизане в Република България“ за срок от 5 години на лицето: PHILEMON MARIE MALLET / Ф. М. М., роден на [дата]. Р. Франция адрес: [адрес], Лична карта № [номер]. Във връзка с цитираното предложение на директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово при Главна дирекция „Гранична полиция“ е издадена оспорената заповед № 5364З-101 от 13.01.2025 г. на директора на дирекция „Миграция“ – МВР, с която на чуждия гражданин, на основание чл.26, ал. 1 и ал. 3 ЗВПНРБГЕСЧТС, е наложена ПАМ „Забрана за влизане на територията на Република България" за срок от 5 години. При тези фактически установявания, първостепенният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 27, ал. 1 ЗВПНРБГЕСЧТС, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на административното производство, но същата е немотивирана, постановена е при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на чл. 35 АПК, при неправилно приложение на закона и в несъответствие с неговата цел. В резултат на събраните по делото доказателства, анализа на разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗВПНРБГЕСЧТС, транспонираният в нея чл. 27, параграф 1 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки /Директива 2004/38/ЕО/ и изискванията на параграф 2 на цитираната норма, съдът е приел, че предложението и оспорената заповед не съдържат конкретни мотиви, относими към индивидуалното поведение на Ф. М. М., които да указват, че същият представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някои от основните интереси на обществото. В мотивите на обжалваното решение е изложено, че в административната преписка не се съдържат доказателства относно повдигнато на жалбоподателя обвинение по чл. 281, ал. 1, т. 5 НК, респ. изхода на наказателното производство, а с решение № 4473 от 16.05.2025 г. по адм. д. № 257/2025 г. на Административен съд Бургас е отменена като незаконосъобразна заповед рег. № 4069з-208 от 10.09.2024 г. на началник 01 ГОДГ – ГПУ Малко Търново. Същевременно по делото жалбоподателят е ангажирал доказателство за телефонно обаждане на телефон 112, което макар да не представлява официално изискана от Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЕЕН 112/ информация с данните относно подадения сигнала на ЕЕН 112 и проведения разговор, според първостепенния съд свидетелства за пропуска на административния орган да изясни факти и обстоятелства по случая. Във връзка с представената от оспорващия Съвместна жалба до Frontex по повод задържането на петима европейски граждани в ГПУ – Малко Търново, съдът е преценил, че в нарушение на чл. 34, ал. 3 АПК органът не е използвал всички процесуални възможности за събиране на доказателства в хода на административното производство, включително да се снемат обяснения от чуждите граждани във връзка с изясняване на всички факти и обстоятелства по установяването им на 10.09.2024 г. в [населено място]. На последно място АССГ е изложил подробни съображения защо в конкретния случай наложената на френския гражданин ПАМ е явно непропорционална на преследваната цел, в подкрепа на които се цитират писмени доказателства, изходящи от Д. Д. – преподавател по политология и почетен член на Университетския институт на Франция С. П. Е., Франция и Е. Т. – научен изследовател на постоянен договор в Център за международни изследвания С. С. П., Франция. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Неоснователно е възражението на касатора, че фактите, установени в хода на административното производство са напълно достатъчни за целите на чл. 26 ЗВПНРБГЕСЧТС, а съдът неправилно е възприел стандарт, приложим към наказателно производство за пълно доказване и е изискал наличието на установено престъпление или осъдителна присъда. Съдържащите се в обжалваното решение мотиви, относими към извършване на престъпление, са изцяло относими към фактическите основания на процесната заповед, а именно образуваните по повод твърдяното нарушение ДП № 64/2024 г. на основание чл. 326, ал. 1 НК и ЗМ № 65/2024 г. на основание чл. 281 ал.1, т. 5 НК. Обосновано съдът е преценил, че след като в преписката не се съдържат доказателства относно повдигнато на жалбоподателя обвинение за извършено престъпление по НК, както и такива, че френският гражданин е участвал в превозването на 10 лица – чужди граждани, отговарящи на профила на нелегално преминали лица, то не могат да се приемат за доказани фактическите основания за издаване на заповедта. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, по делото не се установява ответникът да е извършвал действия против установения обществения ред в Република България, защото в хода на административното производство не са констатирани обективни данни, които да свидетелстват, че е съдействал на незаконно преминаващи границата чужденци. Настоящият съдебен състав споделя изводите на АССГ, че стандартът на доказване в това производство следва да бъде съобразен с разпоредбата на член 27, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО, според която мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. Наличието на предишни наказателни присъди не представлява само по себе си основание за предприемането на такива мерки. Личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция. В този смисъл е и Решение на СЕС /голям състав/ от 5 декември 2023 г. по дело C-128/21 /Nordic Info BV срещу Belgische Staat/, според което когато държава членка приеме мерки, ограничаващи свободата на движение от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, като прилага акт на Съюза като Директива 2004/38, тя трябва по-специално да се съобрази, първо, с принципа на правна сигурност, който изисква правните норми да бъдат ясни и точни и прилагането им да бъде предвидимо за правните субекти, за да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които им налага съответната правна уредба, и да имат възможност да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения, и да действат съобразно с тях (вж. в този смисъл решения от 21 март 2019 г., Unareti, C-702/17, EU:C:2019:233, т. 34 и цитираната съдебна практика, и от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms, C-443/21, EU:C:2022:899, т. 46 и цитираната съдебна практика). Второ, тази държава членка трябва да се съобрази с общия принцип на правото на Съюза относно добрата администрация, който предвижда по-специално задължението да се мотивират приетите от националните органи актове и решения (решение от 7 септември 2021 г., Klaipлdos regiono atliekш tvarkymo centras, C-927/19, EU:C:2021:700, т. 120 и цитираната съдебна практика). Трето и в съответствие с член 51, параграф 1 от Хартата на основните свободи (наричана по-нататък „Хартата"), тази държава членка трябва да зачита правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47, първа алинея от нея, който предвижда по-специално правото на достъп до съд, който е компетентен да осигури спазването на правата, гарантирани от правото на Съюза, и за тази цел да разгледа всички релевантни правни и фактически въпроси за разрешаването на спора (решение от 6 октомври 2020 г., Йtat luxembourgeois, C-245/19 и C-246/19, EU:C:2020:795, т. 66 и цитираната съдебна практика) - така в т. 69 на решението. Предвид изложеното следва да се приеме, че при ограничаване на свободата на движение по чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО, респективно при налагането на ПАМ на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 3 ЗВПНРБГЕСЧТС, административният следва да установи всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая. При това органът трябва да опише конкретно какво поведение представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха за обществения ред, както и да посочи точно фактите, които свидетелстват за такова поведение. В процесния случай, в нарушение на приложимото общностно и национално законодателство, не се установяват по категоричен начин данни френският гражданин да е извършвал действия против обществения ред в Република България, напротив – същият е представил доказателства, че е се е обадил на телефон 112, за да съобщи за установени бедстващи хора – три деца, една жена и четирима мъже, които са крайно изтощени и в лошо здравословно състояние. Дори и да се приеме за безспорно доказано, че Ф. М. М. е член на неправителствена организация „Мисия криле“ и по линия на членството си е получил информация за незаконно преминаващи границата чуждестранни граждани /така според отразеното в представените с касационната жалба бюлетини за оперативна обстановка на държавната граница/, изложеното, освен че представлява недопустимо домотивиране на административния акт, всъщност опровергава фактическите основания на оспорената заповед, че лицето е участвало в превозването на 10 лица - чужди граждани, отговарящи на профила на нелегално преминали лица. Отделно от това стои въпросът, че членството/доброволчеството в юридическо лице с нестопанска цел, определено за извършване на дейност в обществена полза, каквото е Фондация „Мисия Криле“ /видно от публичнодостъпната информация в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел/ не може да бъде единствен аргумент за извършване на действия против установения обществен ред в Република България. В случая следва да бъдат кредитирани доказателствата, представени пред първата съдебна инстанция – писма от Д. Д. – преподавател по политология и почетен член на Университетския институт на Франция С. П. Е., Франция, и Е. Т. – научен изследовател на постоянен договор в Център за международни изследвания С. С. П., Франция. От тях се установява, че престоят и действията на настоящия ответник са с научно – изследователска цел, защото прави дисертация с фокус върху управлението на външните граници на Европейския съюз; провежда теренна работа в Сърбия и България във връзка с етнографските си изследвания върху граничния контрол, преживяванията на мигрантите и държавните практики за ограничаване и социализация. По тези доводи настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационните жалби пороци, затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски като основателно следва да бъде уважено. Разноските за адвокатско възнаграждение са своевременно претендирани, доказани са по основание и размер, и са действително заплатени. Направеното възражение по чл. 78, ал. 5 АПК се преценява като неоснователно, с оглед правната и фактическа сложност на делото, както и обема на осъщественото процесуално представителство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,