Определение № 244 от 01.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 195/2009 г.

Производството е по член 274 ал.2 изр. първо от ГПК П. е частна жалба,подадена от Д. Д. К. от гр. С. против разпореждане от 05.02.2009г. на Смолянски окръжен съд,постановено по гр.д. №226/2008г. по описа на същия съд. В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно като се иска неговата отмяна. При извършената проверка касационният съд установи следното: Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената частна жалба е основателна. С разпореждането,предмет на настоящата частна жалба,въззивният съд връща касационната жалба на Д. Д. К. срещу решение №226/13.055.2008г. по в.гр.д. №226/2008г. по описа на Смолянски окръжен съд,на основание член 286 ал.1 т.2 във връзка с член 280 ал.2 от ГПК. Изложени са аргументи,че съгласно данъчната оценка на всеки от процесните имоти поотделно,предмет на обективно съединените искове,стойността на обжалваемия интерес е под 1000 лева,поради което решението не подлежи на касационен контрол. Тези изводи на въззивния съд са неправилни и незаконосъобразни. Видно от данните по заявеното с исковата молба,е предявен иск с правно основание член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ от Д. К. против ОСЗГ,с искане да се признае зу установено по отношение на ответника правото на наследници на Д. Д. К.,б.ж. на с. Ш. лъка,да бъде възстановено правото на собственост на описаните земеделски имоти-паша в местн.”К”-в размер на 4 дка и нива в местн.”П” в размер на 5 дка,който иск е бил отхвърлен от първоинстанционния съд,а с въззивното решение последното е оставено в сила. Във връзка с дадените указания от съда,свързани с определяне на обжалваемия интерес,съгласно предвиденото в член 280 ал.2 от ГПК,,след депозиране на касационната жалба от Д. К. ,е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесните два имота,възлизаща съответно на 500,98лв. и на 978,84 лева. Въззивният съд неправилно е приел,че обжалваемия интерес в случая е под предвидената в закона стойност 1000 лева,като се е позовал на цената на заявените обективно съединени искове. В случая обаче при определяне на обжалваемия интерес следва да се има предвид общата стойност на посочените в исковата молба имоти,свързана със заявените и претендирани права от ищеца спрямо тези имоти,които възлизат над сумата от 1000 лева. Ето защо, не е налице предвидената в член 280 ал.2 от ГПК пречка за касационно обжалване на въззивното решение,поради което следва да се отмени обжалваното разпореждане и делото да се върне на въззивния съд за администриране по подадената касационна жалба. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд