Определение № 3524 от 09.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3836/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище [населено място] срещу определение № 383 от 02.05.2023 г. по гр. д. № 718/2022 г. на Окръжен съд – София. С последното, в производство по чл. 248 ГПК е изменено (погрешно в диспозитива на акта е посочено „допълва“) постановеното по това дело въззивно решение № 105 от 16.02.2023 г. в частта за разноските като „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. П. К. от САК, в качеството ѝ на процесуален представител на ищеца Т. Ц. В. сумата от още 1428 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение (извън присъдените на адвоката с решението 1 428 лв. с ДДС) за безплатно осъществената правна защита и съдействие на страната във въззивното производство. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска то да бъде отменено. Насрещната страна е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който взема становище за неоснователност на жалбата. ВКС, състав на трето гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е и основателна. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е установил, че с решението по съществото на спора, ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба № 1/2004 г. в предходната ѝ редакция (т.е. към ДВ, бр. 68/2020г.) Посочил е още, че последното по делото съдебно заседание пред него е проведено на 08.02.2023 г. когато вече са били в сила новите промени на цитираната Наредба, в сила от 04.11.2022 г., според които при интерес от 22 000 лева, минималното възнаграждение е в размер на 1 300 лв. плюс 9 % върху горницата над 10 000 лева – или в размер на 2 380 лв., върху която сума след начисляване на 20 % ДДС възнаграждението възлиза на 2 856 лв. Така е направено съждение, че молбата по чл. 248 ГПК е основателна и в полза на адвоката на ищеца, осъществил процесуално представителство на страната във въззивното производство следва да се присъдят допълнително още 1428 лв. с ДДС (явяващи се разликата до минимално определеното адвокатско възнаграждение), което предпоставя изменение на решението по делото в частта за разноските. Определението по чл. 248 ГПК е неправилно. Предвид изхода на спора по основното производство (по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ) и условията, при които е представляван ищеца във въззивното производство, настоящият състав на ВКС счита, адвокатът му има право на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. – доколкото се касае за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, и насрещната страна е осъдена за разноски. Размерът на това възнаграждение обаче се определя по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно с уважената част от иска. С окончателно решение на ВКС предявеният осъдителен иск е уважен до размер на 50 % от него (за сумата 11 000 лв. при претендирани 22 000 лв.), поради което осъществилата правната услуга адв. К. има право на възнаграждение съразмерно. В случая с атакуваното определение в нейна полза са присъдени допълнително 1428 лв. с ДДС за процесуалното представителство на ищеца във въззивното производство като е отчетен постановения от тази инстанция правен резултат по основния спор. Тъй като обаче той е променен с решението на ВКС – въззивното решение е частично отменено в горния смисъл - тази промяна обуславя и различна отговорност на насрещната страна за разноски, вкл. и за тези по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Затова отсъстват предпоставки за изменение на въззивното решение в частта за разноските, дължими към адв. К. над вече присъдените с решението 1428 лв. с ДДС за безплатно оказаното на ищеца процесуално представителство пред втората инстанция. Молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна. Като я е уважил с атакуваното определение въззивния съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а молбата – оставена без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.