Определение № 11154 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9473/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби, подадени от Е. Б. В., приподписани от адв. Р. Борисова, първата против определение № 1505 от 26.08.2024 г., постановено по адм. дело № 337/2024 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е върната исковата му молба за обявяване на нищожността на решение № 2976 от 03.05.2001г., постановено по адм. дело № 8104/2000 г. на Върховен административен съд и производството по делото е прекратено и втората частна жалба срещу разпореждане от 27.08.2024г. по адм. дело № 337/2024г. на АС - Перник, с което е оставена без разглеждане молбата за допълване на определението за връщане на исковата молба. В първата частната жалба са развити доводи за нищожност, недопустимост и незаконосъобразност на постановеното определение с доводи, че е постановено от некомпетентен съд, на който искът не е родово подсъден. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на АС - Перник за разглеждане от друг състав. С втората частна жалба се твърди, че разпореждането от 27.08.2024г. е нищожно с доводи, че не е обявено на страницата на АС - Перник, същото е неразбираемо и неясно. Иска се обявяване нищожност на разпореждането и връщане на делото на АС - Перник за извършване на съответните процесуални действия. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частните жалби, приема за установено следното: Частните жалби са подадени от надлежна страна - ищец в производството пред първоинстанционния съд, против подлежащи на оспорване съдебни актове, които са неблагоприятни за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. По частната жалба срещу определение № 1505 от 26.08.2024 г., постановено по адм. дело № 337/2024 г. по описа на Административен съд – Перник. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от настоящия частен жалбоподател, с която същият е претендирал на основание чл. 128а от АПК да бъде прогласена нищожността на решение №2976 от 03.05.2001 г., постановено по адм. дело № 8104/2000г. на Върховен административен съд. За да остави без разглеждане исковата молба, с посоченото правно основание по чл. 128а от АПК, съдебният състав е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като решението, чиято нищожност се иска да бъде обявена, е било предмет на касационна проверка, в рамките на която касационната инстанция е разгледала и въпроса за нищожността на съдебния акт, като е приела, че решението е валидно. В този случай искът по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е недопустим, поради което съдът е оставил без разглеждане исковата молба и е прекратил производството по делото. Постановеното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Не е налице соченото в частната жалба основание за отмяна на оспореното определение - липса на компетентност на съдебния състав и неспазване на правилата за родовата подсъдност. В определението си съдът изрично е квалифицирал производството като исково, като съгласно чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК на административните съдилища са подведомствени исканията за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища, т. е. съдът правилно е квалифицирал производството. Също така съдът е посочил, че е предявен иск за обявяване на нищожността на описаното решение на Върховен административен съд, който иск намира правното си основание в чл. 128а, ал. 1 от АПК. Съдът правилно е квалифицирал иска, като се е произнесъл по заявения с исковата молба предмет - иск за обявяване на нищожност на решение на Върховен административен съд. Съгласно разпоредбата на чл.128а, ал.1 АПК исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по - нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно, а по силата на ал. 2 исковете се подават пред съответния административен съд, следователно Административен съд - Перник е родово компетентен да се произнесе по подадената искова молба. Определението е валидно - произнесено от надлежен състав и е допустимо. Същото е и правилно. Съдът правилно е приложил закона като е приел, че искът е недопустим, тъй като дадената в закона възможност за предявяване на иск за обявяване нищожността на съдебно решение, постановено от административен съд или Върховния административен съд, е с оглед предоставяне на правните субекти на гаранция за защита срещу нищожен съдебен акт тогава, когато този акт не е бил обжалван по съответния ред. Предмет на исковото производство по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е единствено валидността на съдебния акт, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му е съдебният акт, за който ищецът твърди, че е нищожен, да не е бил предмет на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Когато съдебното решение е било предмет на съдебен контрол, касационният съд служебно, както го задължава нормата на чл. 218, ал. 2, предл. първо от АПК, е извършил проверка и за неговата валидност, с оглед което този въпрос е разрешен със сила на присъдено нещо. Същият не може да бъде пререшаван, чрез предявяване на иск за обявяване на нищожността на същото решение. В случая, безспорно е установено, че решение № 2976 от 03.05.2001 г., постановено по адм. дело № 8104/2000г. на Върховен административен съд, чиято нищожност се иска, е било предмет на касационна проверка от Върховния административен съд, петчленен състав, който с решение № 10035 от 20.12.2001 г., постановено по адм. дело №4733/2001г. го е оставил в сила. Следователно правилен е изводът на решаващия съд, че въпросът за валидността на съдебното решение, не може да бъде пререшаван по исков ред, след като е налице редовно проведено съдебно производство за касационната му проверка, в това число и за валидността му. Исковата молба с правно основание чл. 128а, ал. 1 от АПК правилно е върната като като процесуално недопустима, а производството прекратено. Постановеното определение не страда от пороци, налагащи отмяната му и следва да бъде оставено в сила. По частната жалба срещу разпореждане 27.08.2024г. по адм. дело № 337/2024г. на АС - Перник. С оспореното разпореждане на АС - Перник е оставена без разглеждане молбата за допълване на определението за връщане на исковата молба с мотиви, че производството по делото е прекратено. Разпореждането е правилно. С подадената молба за допълване Е. В. на практика е поискал преразглеждане от страна на съда на въпроса, относно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.128а, ал.1 от АПК. В. не е поискал допълване на определението по смисъла на чл.176 от АПК, поради непроизнасяне по цялото искане, а преразглеждане на въпроса с допустимостта на исковата молба по който съдът се е произнесъл с оспореното определение, предмет на настоящото производство. Това определение като подлежащо на инстанционен контрол пред ВАС не може да бъде преразглеждано от първоинстанционния съд по реда на чл.176 от АПК. Правилно с оспореното разпореждане молбата за допълване на определението за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото е оставена без разглеждане. Разноски не се претендират. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, приложим на основание чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,