Определение № 2278 от 27.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4638/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Л. Христов, чрез адв. Р. Василева, за допълване на решение № 12700 от 18.12.2023 г. по адм. д. № 4638/2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), Първо отделение, в частта му за разноските. Молителят твърди, че при постановяване на решението съдът не се е произнесъл по искането му за присъждане на сторените в касационното производство разноски, чието извършване е доказано от представените по делото доказателства. По делото е представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по молбата - директорът на Териториална дирекция Митница Бургас, не изразява становище по искането. Върховният административен съд, Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Искането е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Разгледано по същество е основателно, по следните съображения: С решение № 12700 от 18.12.2023 г. по адм. д. № 4638/2023 г. ВАС, Първо отделение, е оставил в сила Решение № 268 от 01.03.2023г., постановено по адм. д. № 1325/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено Решение № 32-169001/25.05.2022 г. към MRN 20BG001007018157R8 на директора на ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“, с което на основание чл. 70, § 1 и чл. 71, § 1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение, е определена нова митническа стойност в размер на 11 626,94 лева; на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 1 162,69 лева; на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС е определена нова данъчна основа на внесената стока и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон и е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС в размер на 2 601,40 лева. В решението е посочено, че разноски не се дължат на ответника по касация, тъй като не е направено искане за това. Съгласно чл. 81 от ГПК с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне по разноските. Претенцията за присъждане на разноски е направена своевременно от процесуалния представител на Л. Христов в подадени писмени бележки пред касационната инстанция преди даване ход на делото по същество и приложен към тях списък за разноски по чл. 80 от ГПК. От данните по делото се установява, че Христов е представляван в касационното производство от надлежно упълномощен адвокат. Направените разноски по делото се установяват от представените адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 26.04.2023 г., за процесуално представителство пред ВАС, по който адвокатското възнаграждение в общ размер от 600 лева е платено 300 лева в брой при подписване на договора и 300 лева по банков път, видно от представено платежно нареждане. С оглед изхода на спора, искането на молителя за присъждане на разноски за касационната инстанция се явява основателно и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК решението следва да бъде допълнено в частта за разноските като на Л. Христов се присъдят разноски в размер на 600 лева. Така мотивиран и на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,