Определение № 47 от 04.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 371/2008 г.

Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по съвместната частна жалба на „Е” АД-гр. Горна О. /трето лице-помагач/ и „Е” АД-гр. Варна, подадена чрез общия им процесуален представител адв. Б от АК- Г., против Разпореждането на Добричкия ОС, ТК, от 30. Х.08 г., постановено по гр. д. № 19/08 г., с което, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, е била върната касационната жалба на второто от тези две дружества - поради невнасяне в определения от въззивния съд срок на дължимата по с/ка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. за производството по чл. 288 ГПК. Като излагат твърдение, че таксата е била внесена още на другия ден след получаване на съобщението, частните жалбоподатели претендират отменяване на атакуваното от тях разпореждане и даване ход на своевременно подадената касационна жалба срещу постановеното от Добричкия ОС въззивно решение по облигационния спор с „Т” ЕООД-гр. Добрич. Инвокиран е довод, че на 6. Х.2008 г. банковото бордеро, удостоверяващо внасянето на таксата, е било изпратено по куриер в ОС-Добрич, в потвърждение на което частните жалбоподатели представят товарителница № 000209559/6. Х.2008 г. на Transport, Logistics & Express Services. За да се произнесе по основателността на частната жалба Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че тя е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Видно от представеното в заверено ксерокопие „преводно нареждане” е, че на датата 3. Х.2008 г. „Е” АД е внесло по с/ка на ВКС сума в размер на 30 лв. като основанието за това е било: „държавна такса по т. д. № 19/08 г.” Видно от представената с частната жалба ксерокопие от горната товарителница, на датата 6. Х.2008 г., около 11.зо часа, пълномощникът на частните жалбоподатели е изпратил в деловодството на ОС-Добрич един пощенски плик с документи. От писмените доказателства, ангажирани от частите жалбоподатели, се установява, че след като разпореждането на Добричкия ОС за внасяне на държавна такса за производството по чл. 288 ГПК, е било съобщено на процесуалния представител на „Е” АД на 2. Х.08 г., то както внасянето на таксата, така и представянето на банковото бордеро в канцеларията на администриращия касационната жалба въззивен съд, е било извършено своевременно: в пределите на дадения от него едноседмичен срок по чл. 285, ал. 1 ГПК. Във връзка с представената по делото товарителница № 000209559/6. Х.2008 г. на Transport, Logistics & Express Services по-специално ще следва да се отбележи, че тълкуването на разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр. І-во ГПК - във връзката й с текстовете на чл.. 24 и чл. 18 на закона за пощенските услуги, налага извод, че в конкретната хипотеза срокът по чл. 285, ал. 1 ГПК не е бил пропуснат. Това с категоричност се установява и от служебната проверка в счетоводството на ВКС относно момента на постъпването на въпросната държавна такса по с/ка на това съдебно учреждение. С оглед изложеното атакуваното от дружествата Е. ОН разпореждане на Добричкия ОС по чл. 286 ГПК ще следва да се отмени, като делото бъде върнато на същия за по-нататъшни процесуални действия на касационната жалба на „Е” АД-гр. Варна. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение