Решение № 9263 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7257/2026 г.

Производството е по реда на чл.216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, вр. с чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Виваком България“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор А. Великов и процесуален представител юрисконсулт Михайлов срещу решение №662 от 9.07.2026г., постановено по преписка №КЗК-353 по описа за 2026 година на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, с което се оставя без уважение жалба подадена от „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу решение № F783898 от 03.02.2026 г. на изпълнителния директор на ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“ за откриване на „открита“ процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Предоставяне, поддръжка, управление на качеството и сигурността на услуги за провеждане на разговори от местата за лишаване от свобода“, изменено с Решение № F813595/19.02.2026 г., с уникален номер в ЦАИС ЕОП 00537-2026-0004. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 от АПК като се развиват подробни съображения. Иска се отмяна на решението на Комисията за защита на конкуренцията и при „уважаване на подадената жалба“ да се присъдят разноски. Прави се принципно възражение за прекомерност при евентуално претендиране на разноски, направени от другата страна. По делото е постъпило становище по касационната жалба, представено от изпълнителния директор на ДП „Фонд „Затворно дело“, в което се подържа неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред КЗК по жалба с вх. № ВХР-637/26.02.2026 г., подадена от „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е било решение № F783898 от 03.02.2026 г. на изпълнителния директор на ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“ за откриване на „открита“ процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Предоставяне, поддръжка, управление на качеството и сигурността на услуги за провеждане на разговори от местата за лишаване от свобода“, изменено с решение № F813595/19.02.2026 г., с уникален номер в ЦАИС ЕОП 00537-2026-0004. Комисията за защита на конкуренцията е разгледала всички възражения и е приела в подробни и ясни мотиви, че са неоснователни. Всички предвидени условия на обществената поръчка били в рамките на закона, без да са налични дискриминационни такива. Спазени били изискванията за многообразие и няма ограничаващи конкуренцията формулировки и критерии. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон, актът на Комисията за защита на конкуренцията е подробно и надлежно обоснован. С решение № F783898 от 03.02.2026 г. на изпълнителния директор на ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“ е открита „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Предоставяне, поддръжка, управление на качеството и сигурността на услуги за провеждане на разговори от местата за лишаване от свобода“. С решението за откриване са одобрени обявлението и документацията за участие и същото е публикувано в ЦАИС ЕОП по партидата на обществената поръчка с уникален номер 00537-2026-0004. С решение № F813595/19.02.2026 г. за одобряване на промени в условията по обявена процедура от 19.02.2026 г. са одобрени промени в условията на процедурата. В жалбата не се излагат конкретни доводи защо се счита, че услугите, които изисква възложителят /за провеждане на разговори, например/ не могат да бъдат подведени под обхвата на посочените от него разрешения. Известно е, че понастоящем услугите по комуникация и достъп, които изисква възложителят по отношение на лишените от свобода, се предлагат и ползват от гражданите на свободния пазар и се предлагат от лицензираните оператори за техните абонати. Възложителят изисква участниците да са предприятия по смисъла на чл. 33, ал. 1, т. 5 от ЗЕС. При съобразяване на посочената норма се констатира, че това следва да са предприятия, вписани в публичния регистър на КРС и за които да е видно какви са техните „предоставяни електронни съобщителни мрежи и/или услуги“ /арг. от чл. 33, ал. 1, т. 5 във връзка с ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗЕС/. В случая възложителят ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“ изрично е посочил какъв е видът на изисквания от него номерационен ресурс, притежаван от участника, като е записал, че същият следва да „притежава валидно разрешение за ползване на номерационен ресурс за осъществяване. В настоящата процедура потенциалният участник е предварително наясно какъв номерационен ресурс следва да притежава и за целите на какви услуги ще следва да го предостави на настоящия възложител, т.е. не са налице предпоставки за участието на дружества с издадени разрешения за услуги, които са неподходящи за конкретния случай, защото възложителят е описал в Техническата спецификация конкретните услуги, които са му необходими като минимално ниво на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа, издадено от КРС, който да позволява предоставянето на електронно съобщителните услуги, предмет на настоящата поръчка“. В случая ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“ изисква услуга за „обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа“. За помощния орган на възложителя следва да са налице точни и достатъчно ясни данни дали участникът може да осигури изискуемата се от възложителя свързаност и услуги, като следва да се има предвид, че комисията е задължена да констатира евентуални непълноти на етап допустимост и да даде възможност на участника за промяна и след това пристъпва към преценка относно покриването на изискванията за подбор /чл. 54, ал. 7-12 от ППЗОП/. Тази заложена нормативно процедура е гаранция и за допускане до участие на лица, които могат да изпълнят изискваните услуги. В случая не е налице твърдяната ситуация – изискване на тип на разрешение, който липсва нормативно, а посочване на кръга от услуги, които възложителят цели да получи. Поради това и не е налице неизпълнимо към момента на откриването изискване – както се заявява, тъй като в тази връзка той не посочва коя услуга или услуги от посочените в Техническата спецификация, са неизпълними към момента на откриване от оператор, регистриран по ЗЕС и вписан в официалния регистър на КРС. По отношение на обстоятелството, че до възложителя е направено предложение за промяна, което той не е възприел, според разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗОП изцяло в оперативната самостоятелност на възложителя е дали да направи или не промени в условията на обществена поръчка, тъй като тази преценка е по целесъобразност. При откриването и реализирането на обществената поръчка от първостепенно значение е удовлетворяване специфичните нужди на възложителя. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗОП е предвидена възможност при една или две оферти, които не дават възможност за определяне на средна стойност, съпоставката на отклонението от 20 да се определи на базата на обявената прогнозна стойност, а когато и това не е приложимо - от друга предварително определена от възложителя подходяща обективна база за сравнение, посочена в обявените условия по поръчката, с изричната уговорка, че хипотезата е приложима при допуснати до оценяване една или две оферти. В случая обществената поръчка се възлага на основа на икономически най-изгодната оферта, при критерий за възлагане - "най-ниска цена", получена като сбор от оценките по следните ценови показатели: Ц1 /показател цена на минута разговор с абонат на фиксирана мрежа в РБ/, Ц2 /показател цена на минута разговор с абонат на мобилна мрежа в РБ/, Ц3 /показател цена на минута разговор с абонат на фиксирана мрежа в ЕС/ и Ц4 /показател цена на минута разговор с абонат на мобилна мрежа в ЕС/. При така установения критерий за възлагане на обществената поръчка безспорно класирането се извършва при съпоставяне на цифрово изразена предлагана цена. Следователно всеки един участник в обществена поръчка, стремейки се да я спечели, дава възможната за него най-ниска цена – това е принцип и цел, който се среща при всяка една обществена поръчка с такъв критерий. Задължение на възложителя е да идентифицира, с оглед на съвкупността от характеристиките на предмета на поръчката офертите, които според него изглеждат подозрителни и поради тази причина подлежат на предвидената в чл. 49 от Директива 2009/81 състезателна процедура за проверка. В изпълнение на това задължение възложителят е заложил и процесните в случая офертни характеристики. Така заложеното е и в изпълнение на правоприлагащия ефект на института на „необичайно благоприятните оферти“, установен в чл. 72 от ЗОП е заложено правото на възложителя да прецени дали при допуснати по-малко от три оферти следва да изисква от участниците обосновка за начина на образуване на предложението като използва като база обявената прогнозна стойност или – „друга предварително определена от възложителя подходяща и обективна база за сравнение, посочена в обявените условия на поръчката – при допуснати до оценяване една или две оферти“ /чл. 72, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗОП/. Изискване за посочване на „условия, при които са определени“ посочените от възложителя сравнителни параметри не се поставя в закона и не се изисква като елемент от правната структура на института „необичайно благоприятните оферти“ – изисква се само възложителят да е посочил „подходяща и обективна база за сравнение“. Оценяването на пълнотата на техническото предложение не е хипотеза в рамките на избран оценъчен критерии „най-ниска цена“ и това е изрично подчертано от законодателя, който ясно посочва, че именно по отношение на „качествените показатели“ и то – относно тези, които подлежат на експертна оценка не се допуска оценяване на пълнотата и подхода при представяне на информацията - чл. 70, ал. 7, т. 3, буква „б“ от ЗОП. В случая е заложено, че „Техническото предложение следва да съдържа описание на предлаганото решение и начина на изпълнение на поръчката, съобразено с изискванията на Техническата спецификация“, като смисълът на това изискване не е техническото предложение да бъде „оценено“ като качествен показател в хипотезиса на чл. 70, ал. 7, т. 3, буква „б“ от ЗОП, а изпълнението на задължението на конкурсната комисия относно офертите, които отговарят на изискванията за допустимост – да провери за съответствие на предложенията с предварително обявените условия - чл. 56, ал. 2, предл. последно от ППЗОП. В случая изискването на възложителя отговаря и на критерия за конкретност и обективност, на който следва да отговарят условията за изпълнение на обществените поръчки съгласно т. 58 от ДР на ЗОП. Според посочената разпоредба, "Условия за изпълнение на поръчката" са определените от възложителя конкретни и обективни изисквания, свързани с процеса на изпълнението й, извън критериите за възлагане на поръчката. Условията за изпълнение на поръчката не подлежат на сравнителна оценка и не оказват влияние върху класирането на офертите. Всички участници са поставени пред равни условия – да се съобразят с един и същ, предварително установен и известен документ - техническата спецификация. Общите и бланкетни понятия за „необосновано предимство на едни участници спрямо други“ не съдържат необходимата конкретика и яснота. Такива твърдения, изложени чрез бланкетни и неопределени понятия и думи, не отговарят на условието да посочи конкретни възражения и основанията за тях, обективно, без да преминава през изключително субективното виждане за поставените условия. Съгласно т. 42 от § 1 на ДР на ЗЕС: "Оперативна съвместимост на услугите" е възможността на електронните съобщителни мрежи за ефективно взаимодействие за осигуряване достъп на потребителите до услугите, предоставяни чрез тези мрежи. Обосновано и в съответствие с предмета на поръчката е посоченото от възложителя, че формулировката на изискването е стандартна за услуги с технологичен и комуникационен характер, при които интеграцията между различни системи и осигуряването на информационна сигурност са съществен елемент от изпълнението, поради което същото не въвежда ново или необичайно задължение, а отразява обективна необходимост. Неоснователно е твърдението, че с това изискване се създава обвързващо условие за бъдещ период без наличие на договорни отношения. Всяко изискване от техническата спецификация описва бъдещи задължения на изпълнителя при евентуално възлагане на поръчката. Участниците не поемат правно обвързващи задължения извън рамките на процедурата, а единствено декларират готовност и способност да изпълнят изискванията - арг. от чл. 39, ал. 3, т. 1, буква „б“ от ППЗОП/. Неоснователно е и твърдението, че липсва достатъчна яснота относно съдържанието на понятието „необходимата системна интеграция“. Това изискване е заложено като минимално техническо изискване към изпълнението. неоснователно и твърдението на дружеството, че възможността за системна интеграция е само и единствено на доставчика на оборудването, а условието ограничава изкуствено конкуренцията и кръга на заинтересованите лица. Не може да се приеме тезата, че участникът няма „обвързващи взаимоотношения с възложителя“. Подавайки оферта, участникът по своя воля встъпва в правоотношение с възложителя, тъй като сам е преценил, че има интерес от получаване на конкретната обществена поръчка за нейното изпълнение. В т. 4 „Управление на проекта“ от Техническата спецификация се съдържа изискването участниците „да предложат методология за управление на проекта, която смятат да приложат, като се изтъкнат ползите й за успешното изпълнение на проекта“, като предложената методология трябва да съответства на най-добрите световни практики и препоръки - Project Management Body of Knowledge (PMBOK) Guide, PRINCE2, Agile/ SCRUM/ Kanban, RUP и др. еквивалентни. С така поставените изисквания възложителят съобразява правото на участниците да предложат еквивалентни технологични решения /чл. 49, ал. 2 от ЗОП/, поради което систематично е спазено и обвързаното изискване на чл. 49, ал. 1 от ЗОП за равен достъп до процедурата за забрана за създаване на необосновани пречки пред възлагането в условията на конкуренция. Не се явява нарушена и общата разпоредба на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, регламентираща недопустимосттана условия, даващи необосновано предимство и необосновано ограничаващи конкуренцията. В раздел „Указания за подготовка на оферта“ възложителят ясно е посочил, че участниците не следва да повтарят изцяло текста на Техническата спецификация, а, а следва да опишат конкретния начин, по който ще осигурят изпълнението й, т.е. описание на предлаганото решение и начина на изпълнение на поръчката, съобразено с изискванията на Техническата спецификация, а предложението следва да бъде ясно, структурирано и да позволява проверка за съответствие с минималните изисквания на възложителя“, едно от които е раздел, обхващащ „Управление на проекта“. В т. 6 „Управление на промените и рисковете“ от Техническата спецификация се съдържа изискването участникът да представи описание на основните рискове, свързани с изпълнението на поръчката, както и предложени мерки за тяхното ограничаване. Не се изисква конкретен формат или методология за оценка. В техническото си предложение Участниците трябва да опишат подход за управление на риска, който ще прилагат при изпълнението на обществената поръчка. От обективна страна следва да се посочи, че горепосоченият текст е след извършени от възложителя промени и е заложен така, като са заменени предходните изисквания, свързани с описанието на рисковете, съдържащи изброяване на идентифицирани от възложителя рискове. Горепосоченият текст на т. 6 след изменението не ограничава участниците, а дава право на всеки участник да изложи собствените си виждания и да представи професионален подход, който не е ограничен от самия възложител, както би било при предходния вариант, преди изменението. Политиката за управление на риска и рамката за управление на риска са част от приложенията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/2690 на комисията от 17 октомври 2024 г. за „Определяне на правила за прилагане на Директива (ЕС) 2022/2555 по отношение на техническите и методологичните изисквания относно мерките за управление на риска в областта на киберсигурността и за доуточняване на случаите, в които даден инцидент се счита за значителен по отношение на доставчиците на DNS услуги, регистрите на имена на домейни от първо ниво, доставчиците на компютърни услуги „в облак", доставчиците на услуги на центрове за данни, доставчиците на мрежи за доставяне на съдържание, доставчиците на управлявани услуги, доставчиците на управлявани услуги за сигурност, доставчиците на онлайн места за търговия, на онлайн търсачките и на платформите на услуги за социални мрежи и доставчиците на удостоверителни услуги“, в сила от 07.11.2024 г. При условие, че потенциалните участници са лицензирани за такива на пазара на комуникационни услуги, за неоснователно следва да се приеме и възражението, че различни предложения ще бъдат третирани като еднакви или че ще се прилагат неизвестни правила при тяхното разглеждане. Това е така, т.к. изискванията на възложителя за описание на предлаганото решение и конкретния начин на изпълнение, не създават неравнопоставеност между участниците и не водят до ограничаване на конкуренцията, а важат за всички участници. Всички изложени оплаквания в касационната жалба се явяват неоснователни, решението на КЗК е правилно с надлежни и ясни фактически установявания и правни изводи и следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуални якодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение