Определение № 20 от 20.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 46/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба /неправилно наименувана частна касационна жалба/ на Агенцията по вписванията срещу определение № 147 от 16. 09. 2021 г. по в. т. д. № 20212001000212/2021 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на агенцията срещу решение № 42 от 1. 07. 2021 г. по т. д. № 284/2021 г. на Бургаски окръжен съд и е прекратено производството по в. т. д. № 20212001000212/2021 г. на Бургаски апелативен съд. С решение № 42 от 1. 07. 2021 г. по т. д. № 284/2021 г. на Бургаски окръжен съд е отменен отказ № 20210604153531-2/10. 06. 2021 г. на длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, постановен по депозирано заявление № 20210604153531 от 4. 06. 2021 г. за вписване на промени по партидата на „Група компании лъв“ ООД с ЕИК[ЕИК], изразяващи се в прехвърляне на дружествени дялове между съдружници, промяна на съдружниците и на управителя, като е указано на агенцията да извърши вписване на посочените обстоятелства. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че с допълненията в ЗТРРЮЛНЦ, приети с § 14 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /обн. ДВ, бр. 105 от 11. 12. 2020 г./ е извършено изменение в режима на обжалване на постановените от длъжностните лица по регистрацията откази, като е призната процесуална легитимация и на Агенцията по вписванията да обжалва постановените в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдебни актове. Позовава се на мотивите към законопроекта, съгласно които тези изменения са предвидени с цел осигуряване на по-добра защита на жалбоподателя и на агенцията като страни в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, както и с оглед процесуална икономия във връзка с претендиране на направени от страните разноски в производствата по обжалване на отказите на длъжностните лица по регистрацията. Извежда правото на Агенцията по вписванията на жалба срещу актовете, постановени в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, от предвидената с изменението възможност агенцията при постъпване на жалба срещу отказа по реда на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ да изложи отговор/възражение на жалбата, в който да изрази становище по нея и да представи доказателства по направените в нея искания. Обосновава процесуалната легитимация на Агенцията по вписванията да обжалва решенията, постановени в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, и с разпоредбата на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която решението на окръжния съд подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на Агенцията по вписванията пред съответния апелативен съд. Сочи, че с новосъздадената разпоредба на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се признава право на страните на разноски за производството, като по този начин се спестява провеждането на производство по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ вр. ЗОДОВ. Жалбоподателят поддържа, че спецификите на регистърното производство нямат отношение към определяне на процесуалната легитимация на страните при обжалване на акт на съда, постановен в производството по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Изразява становище, че отричането на правото на Агенцията по вписванията да оспори правилността на акта на окръжния съд противоречи на закона, след като разпоредбата на чл. 25, ал. 2, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ изрично регламентира и обуславя правния интерес на същата от обжалване актовете на окръжния съд, с които са засегнати нейни права и законни интереси. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът по частната жалба „Група компании лъв“ ООД е депозирал отговор на жалбата, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, прие следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че Агенцията по вписванията не е легитимирана да обжалва решението на окръжния съд, с което е отменен отказът на длъжностното лице по регистрацията за вписване, като е извел липсата на активна легитимация от характера на самото производство по вписване, заличаване и обявяване на актове в търговския регистър, а именно охранително – едностранно и безспорно. Посочил е, че Агенцията по вписванията не следва да участва в производството по обжалване на акта й пред съда, доколкото актът на длъжностното лице не представлява индивидуален административен акт. Подчертал е, че признаването на право на жалба срещу решението на окръжния съд на агенцията би означавало в процеса да се конституира ненадлежна страна, чиято правна сфера не е засегната от гражданскоправен спор със заявителя. В обжалваното определение е прието, че изменението на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ с ДВ, бр. 105/2020 г. не променя характера на производството от едностранно в състезателно. Определението е правилно. Регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ е безспорно и едностранно и е от компетентността на Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. Същото започва по молба на оправомощеното лице – чл. 13 вр. чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ. Целта на производството е да съдейства на заинтересованото лице за осъществяване на предвидени от закона права, като чрез вписване на обстоятелства /чл. 4 ЗТРРЮЛНЦ/, обявяване на актове /чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ/ или заличаване на вписване по партида на съответния субект се охранява интереса му от постигане действието на вписването, заличаването и обявяването /чл. 7 – чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ/, тоест цели пораждането на изгодни правни последици единствено в правната сфера на заявителя. Длъжностното лице по регистрацията проверява редовността на заявлението и спазването на изискванията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, след което в зависимост от резултатите от проверката извършва вписване или заличаване на вписването, съответно обявяване на представения със заявлението акт / чл. 22 ЗТРРЮЛНЦ /, или постановява мотивиран отказ за вписване, заличаване или обявяване, когато не е изпълнено някое от изискванията по чл. 21 / чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ /. В случай, че е налице порок на вписването, накърняващ права на трето лице, спорът не може да бъде разрешен от длъжностното лице по регистрацията, а само от съда с участието и на двете страни в спорно исково производство, в което не участват нито Агенцията по вписванията, нито длъжностното лице по регистрацията. Регистърното производство може да бъде спряно единствено от съда при условията на чл. 536, ал. 3 ГПК вр. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. От предвиденото в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗТРЮЛНЦ, че при отказ за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване заявителят може да подаде ново заявление за вписване, съответно заличаване на същото обстоятелство или за обявяване на същия акт, следва, че крайният акт на регистърното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо. Съгласно разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ отказът за вписване, заличаване или обявяване подлежи на обжалване пред окръжния съд, който се произнася с решение, подлежащо на обжалване пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. При отмяна на отказа съдът с решението си дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване /чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. Правната уредба на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ и регламентацията на съдебния контрол на постановените в него актове сочат, че по своята същност и белези това производство е охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК. Този характер на производството е признат и в разпоредбата на чл. 536, ал. 3 ГПК /Нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г., изм. бр. 38 от 2019 г./, която предвижда, че охранителното производство се спира от съда, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Извеждането след 1. 01. 2008 г. на дейността по регистрация на юридически лица и търговци от съда и възлагането й на Агенция по вписванията със ЗТР /обн. ДВ бр. 34/2006 г., в сила от 1. 01. 2008 г./ се отразява само на характеристиката на регистърното производство на съдебно, но не и на останалите му белези на охранително производство. Производството по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението вписване, заличаване или обявяване е аналогично на производството по чл. 500 ГПК /отм./ и подобно на обжалването на отказите на съдията по вписванията, като производството по вписване, заличаване и отбелязване в имотния регистър също е охранително /чл. 577 вр. чл. 569, т. 5 ГПК/. Характеристиката на регистърното производство на едностранно се запазва и в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказът на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. В това производство участва единствено заявителят, като нито постановилият отказа орган – длъжностното лице по регистрацията, нито Агенцията по вписванията имат качеството на страна в производството. Изключено е качеството на Агенцията по вписванията на страна в производството да бъде изведено от предвидената с чл. 25, ал. 2, изр. 3 ЗТРРЮЛНЦ /изм. ДВ, бр. 105/2020 г./ възможност агенцията да подаде отговор по жалбата с писмени доказателства по нея, свързана с поясняване на мотивите на отказа, от допълнението на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ /доп. ДВ, бр. 105/2020 г./, съгласно което решението на съда по жалбата срещу отказа се съобщава на Агенцията по вписванията, гарантиращо изпълнението на задължителните указанията на съда при отмяна на отказа, както и от установеното с новелата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ /ДВ, бр. 105/ 2020 г./ присъждане на разноски в производството по реда на ГПК. Тези изменения в закона не се отразяват на реда за обжалване на отказите на длъжностното лице по регистрацията и на едностранния характер на производството по обжалване. Да се приеме, че Агенцията по вписванията има качеството на страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, противоречи и на очертания с нормата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ кръг на лицата, които могат да повдигат спор относно наличието на порок на вписването, както и на реда за защитата им – по исков ред с участие на търговеца или юридическото лице, по чиято партида е извършено вписването. След като Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, тя няма и право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя отказът на длъжностното лице по регистрацията. Недопустимостта на жалбата на Агенцията по вписванията срещу решението на окръжния съд, с което е отменен незаконосъобразен отказ за вписване, заличаване или обявяване, е следствие и от липсата на интерес от обжалване, доколкото позитивното решение на окръжния съд не засяга права или законни интереси на агенцията. Правен интерес от обжалване не може да бъде изведен от обвързаността на агенцията от правните последици на решението, доколкото това би било равносилно на признаване на изначален правен интерес на агенцията от неуважаване на заявлението още в хода на регистърното производство, което противоречи на законоустановеното задължение на агенцията да даде защита и съдействие на заявителя. По изложените съображения следва да се приеме, че Агенцията по вписванията не е активно легитимирана да обжалва постановените по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ решения на окръжните съдилища. Поради това, като е оставил без разглеждане жалбата на Агенцията по вписванията срещу решението на Бургаски окръжен съд, с което е отменен отказът за вписване на длъжностното лице по регистрацията, и е прекратил образуваното по тази жалба производство, Бургаски апелативен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение