Определение № 418 от 31.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1015/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба, подадена от „КТМ ЕКС“ Е. със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния представител на дружеството адв. И. З., срещу въззивно решение № 100 от 21.09.2022 г. по в.гр.д. № 155/2022 г. на Окръжен съд - Търговище. С него е отменено решение № 16 от 13.01.2022 г. по гр.д. № 16/2021 г. на Районен съд - Търговище в частта, с която е отхвърлен предявеният от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областния управител на област Т. иск за предаване владението върху следния недвижим имот: 1/2 ид. част от апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с идентификатор ....., с площ 67.45 кв.м, заедно с избено помещение № 47 и 1.37% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в което е построена, и в отменената част е постановено друго по същество на спора, с което „КТМ ЕКС“ Е. е осъдено да предаде на Държавата чрез нейния процесуален представител Областния управител на област Т., владението върху 1/2 ид. част от самостоятелен обект в сграда - монолитен гараж № 2, с полезна площ 15.12 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, имот с идентификатор 73626.507.437.2. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено по отношение на ответника „КТМ ЕКС“ Е., че Държавата е собственик на 1/2 ид. част от самостоятелен обект в сграда - монолитен гараж № 2, с полезна площ 15.12 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, с идентификатор ..... Видно от исковата молба, предмет на спора за собственост е бил монолитен гараж № 2 с полезна площ 15.12 кв.м, имот с идентификатор ....., находящ се в [населено място], [улица], ет.1. По този предмет се е произнесъл първоинстанционния съд, като е уважил предявеният от Държавата ревандикационен иск в установителната му част и е отхвърлил иска в осъдителната му част. В мотивите на въззивното решение съдът е обсъждал доводите и възраженията на страните във връзка с правото на собственост върху този имот. Изложеното налага извод, че в диспозитива на въззивното решение е допусната очевидна фактическа грешка при описанието на недвижимия имот, за който се е произнесъл въззивния съд, която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК. Возим от гореизложеното съдът