Определение № 153 от 16.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2953/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адв.С. И. Л., пълномощник на ответниците по касационната жалба, с искане да бъде изменено постановеното по настоящото дело решение № 163 от 29.03.2019г. в частта за разноските, присъдени на касаторката и ищца по делото Р. Г. Л.. Молбата е подадена в установения в чл. 248 ал.1 ГПК преклузивен едномесечен срок от датата на постановяването му, поради което е процесуално допустима. Молителите твърдят, че в полза на Р. Г. Л. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за втори адвокат, което е недопустимо съгласно чл. 78 ал.1 ГПК. Изложени са съображения, че при завеждането на делото, Р. Г. Л. е упълномощила адв. Ж., чието пълномощно не е оттеглено, той е подал и касационната жалба, която е допусната за разглеждане по същество и евентуално само във връзка с нея се дължат разноски. Право на разноски тази касаторка няма във връзка с упълномощения от нея втори адвокат – С.К. - А.. Постъпил е отговор от ответницата по молбата Р. Г. Л. чрез адв. С. К.-А., в който се възразява, че молбата е неоснователна, тъй като страната има право да избере при ангажирани от нея двама адвокати разноските на кой адвокат да претендира да й бъдат присъдени. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното: В мотивите на решение № 163 от 29.03.2019г. по гр.д.№ 2953/2017г. на ВКС, І г.о. изрично е посочено, че за касационното производство на касаторката Р. Г. Л. следва да се присъдят разноски в размер на 840 лв. Това са разноските по представения от адв.Ж. списък, които включват 30 лв. държавна такса за производството по чл.288 ГПК, държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество 210 лв. и адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 600 лв. Това адвокатско възнаграждение е платеното на адв.Ж. по договора за правна защита от 25.09.2018г. Заплатеното от Р. Г. Л. на втория упълномощен от нея адвокат С.К.-А. по договор за правна защита от 04.11.2016г. за касационната инстанция в размер на 1050 лв. не са присъдени, с което разпоредбата на чл. 78 ал.1 ГПК е спазена. Останалите разноски до пълния присъден размер са дължими за първата и втората инстанция. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение