Определение № 548 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1186/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. И. Р. и В. Д. Р., двамата от [населено място], [община], област П., подадена от пълномощника им адвокат Е. М. - А., срещу въззивно решение №537 от 09.11.2015 г. по гр. дело №560/2015 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №41 от 09.04.2015 г. по гр. дело №479/2014 г. на Районен съд – Левски. С първоинстанционното решение е развален на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД поради неизпълнение сключеният алеаторен договор /обективиран в нотариален акт № 38, т.5, рег. № 2687, дело № 142 от 2010 г. на нотариус С. Л. – нотариус с район на действие Районен съд – гр.Левски, с рег. №568 на НК, вписан в Службата по вписвания- [населено място] с вх. рег. № 2819 от 23.07.2010 год., акт № 182, том ІV, дело № 801/2010 г./ между С. Б. З. и Р. И. Р., по време на брака му с В. Д. Р.. С договора С. Б. З. е прехвърлила на Р. И. Р. срещу задължение за издръжка и гледане следните недвижими имоти: 1. Жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки, построени съгласно типов договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 10.04.1959 г. в държавно дворно място, представляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ целият с площ 722 кв.м. /седемстотин двадесет и два квадратни метра/, който имот се намира в строителните граници на [населено място], [община], област П., който имот съгласно действащия план на селото, одобрен със заповед №2503/1980 г., е означен като УПИ № ХІІ /дванадесети/, отреден за индивидуално жилищно строителство, с планоснимачен номер 483 /четиристотин осемдесет и три/, в строителен квартал 91 /деветдесет и първи/, при граници и съседи на имота: улица, УПИ с № ХІІІ – 484 на Р.И.Р., УПИ с № ХІV – 485 на Г.Т.Т. и УПИ с № ХІ – 482.

2. 34.994 дка идеални части от нива в местността „ОБОРА”, цялата с площ от 44.994 дка /четиридесет и четири декара, деветстотин деветдесет и четири квадратни метра/, трета категория, съставляваща имот №206003, по плана на земеразделяне на землището на [населено място], [община].

3. нива в местността „К. Г.” с площ от 15 дка, четвърта категория, съставляваща имот №174023, по плана за земеразделяне на землището на [населено място], [община].

4. нива в местността „П. Б.” с площ от 1.538 дка, от които 0.623 дка четвърта категория и 0.915 дка девета категория, съставляваща имот №309010, по плана за земеразделяне на землището на [населено място], [община].

5. ½ идеална част от нива в местността „И. ОТ Р.. - Ю.” цялата с площ по документ за собственост от 2.941 дка, а по скица с площ от 2.940 дка, пета категория, съставляваща имот №327001, по плана за земеразделяне на землището на [населено място], [община]., с ЕКАТТЕ 5....

6. ½ идеална част от нива в местността „И. ОТ Р.. - Ю.” цялата с площ от 2.249 дка /, от които 0.004 дка, четвърта категория и 2.245 дка, пета категория, съставляваща имот №327002, по плана за земеразделяне на землището на [населено място], [община], с ЕКАТТЕ 5.....

7. ½ идеална част от залесена територия /широколистна гора/, в местността „П. Б.”, цялата с площ от 5.000 дка /пет декара/, отдел / подотдел 526/д – 0.555 дка / подотдел 526/г – 4.311 дка, подотдел 526/в – 0.134 дка широколистна гора, съставляваща имот №264059, по плана за земеразделяне на землището на [населено място], [община], с ЕКАТТЕ 5.....

8. ½ идеална част от залесена територия /широколистна гора/, в местността „Ц.”, цялата с площ от 0.500 дка, отдел / подотдел 528/б – 0.291 дка широколистна гора, отдел / подотдел 528/в – 0.209 дка широколистна гора, съставляваща имот №260060, по плана за земеразделяне на землището на [населено място], [община], с ЕКАТТЕ 5.....

9.1/4 идеална част от залесена територия /широколистна гора/, в местността „Т. БАРА”, с площ от 2.000 дка, отдел / подотдел 526/а широколистна гора, съставляваща имот №253004, по плана за земеразделяне на землището на [населено място], [община], с ЕКАТТЕ 5....

С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение и в частите, с които е отхвърлен предявеният от Р. И. Р. и В. Д. Р. срещу С. Б. З. насрещен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД за присъждане на сумата от 8 200 лв., представляваща ежемесечна издръжка от по 175 лв. месечно за периода от август 2010 г. до юли 2014 г., както и предявеният от Р. И. Р. и В. Д. Р. срещу С. Б. З. насрещен иск с правно основание чл. 74 ЗС за присъждане на сумата 3 000 лв. – представляваща стойност на извършени подобрения в имота, като неоснователен и недоказан.

Въззивният съд е приел, че първоначално между страните е имало добри отношения и ответниците са полагали необходимите грижи за ищцата. После здравословното състояние на ищцата се е влошило, наложила се е операция и грижите за нея са се увеличили. Тя се е опитала, без да е била длъжна, да „компенсира” ответниците за настъпилата промяна като им прехвърли голяма парична сума. Това обаче съвсем е демотивирало ответниците, те не са отговорили адекватно на нуждите и на стара и болна жена. Това неминуемо е довело и до влошаване на личните отношения помежду им. Не е установено през пролетта на 2014 г. да е преустановено изпълнението на договора само от страна на В. Д. Р., а Р. И. Р. да е продължил ежедневно да изпълнява в пълен обем договорните си задължения до завеждане на делото. От доказателствата може да се направи обоснован извод, че ищцата в продължение на около година и половина - две е търсила помощта на трети лица за задоволяване на ежедневните си нужди, тъй като ответниците не са изпълнявали договорните си задължения в пълен обем. Подобно частично неизпълнение при алеаторните договори за издръжка и гледане се равнява на пълно неизпълнение и е основание за развалянето им. Задължението за издръжка на ищцата означава да се задоволяват конкретните и нужди, без значение какви са възможностите и сама да го прави. В случая не е установено ответниците да са обезпечили финансово нуждите на ищцата със 175 лв. месечно, като са и давали наемите от процесните земеделски имоти. Ищцата сама е заплащала и обичайните, и извънредните си разходи. При това положение искът с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД е основателен. Насрещните искове са неоснователни, защото не е доказано ответниците да са дали на ищцата общата сума от 8 200 лв., за да се издържа с нея през периода от август 2010 г. до юли 2014 г., нито да са направили разноски в размер на 3 000 лв. за посочените от тях дейности в процесното дворно място, както и че тези дейности имат характер на подобрения. В случая макар и формално на основание чл.193 от ГПК да е открито производство по оспорване истинността на нот. акт №155/12.09.2014 г. и нот. акт №156/12.09.2014 г., то изходът от това оспорване няма отношение към релевантния по делото въпрос налице ли е неизпълнение на договора за издръжка и гледане от страна на ответниците и следва ли това неизпълнение да се санкционира с развалянето на договора. Освен това ищцата е оспорила не истинността на двата нотариални акта, а действителността на обективираните в тях продажба и дарение на земеделски земи. Въпросът за действителността на тези тези два договора би имал значение, ако ищцата е предявила надлежно иск по чл.108 от ЗС във вр. с чл.88 от ЗЗД за връщане на процесните земеделски имоти или иск за заплащане на паричната им равностойност. По същите съображения експертните заключения за пазарната цена на имотите са неотносими.

Ответницата по касационната жалба С. Б. З., [населено място], [община], област П., оспорва жалбата. В хода на касационното производство тя е починала и като ответница по касационната жалба е конституирана П. А. З., [населено място].

Третото лице помагач В. Н. К., [населено място], [община], област П., не е заявил становище.

Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: за това дали когато задължението за издръжка и гледане е изпълнявано от едно от двете задължени лица може да бъде развален договорът за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане; при открито производство по оспорване истинността на документ по чл.193 ГПК следва ли въззивният съд да се произнесе с определение дали оспорването е доказано или не; трябва ли въззивният съд да отмени обжалваното решение в частта относно разноските, след като е приел за неотносими назначените от първоинстанционния съд експертизи. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочено е решение на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №537 от 09.11.2015 год. по гр. дело №560/2015 г. на Плевенския окръжен съд. Повдигнатите от жалбоподателя въпроси са неотносими, защото в случая съдът не е приел, че има изпълнение на договора от едно от задължените лица. Направил е извод, че липсва оспорване истинността на документ по реда чл.193 ГПК и е присъдил разноските съобразно изхода на спора, а не според това с чии процесуални усилия са събрани доказателствата по делото и кои от тях са относими.

Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната трябва да бъдат присъдени 400 лв. деловодни разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.