Определение № 4095 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2623/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ФАРМИМПОРТ“АД, ЕИК 131181471, в качеството му на упълномощен представител на Octapharma (IP) SPRL, представлявано от изпълнителния директор А. П. чрез пълномощник адв. Макавеев, срещу Определение № 27037/13.12.2024г. по адм. д. № 7796/2024г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено протоколно определение от 06.11.2024 г., с което е даден ход на делото по същество, оставена без разглеждане жалбата срещу Решение №НСР-31694 от 11.07.2023 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти и е прекратено производството по делото. С частната жалба се претендира отмяната на оспореното определение като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост. Направено е искане за връщане на делото на първоинстанционния съд за решаване на спора по същество, по съображения, че подадената пред него жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество от АССГ. Ответникът Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Й. Велчева в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за отхвърлянето й, респективно за потвърждаване на обжалваното определение като правилно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С обжалваното определение АССГ е оставил без разглеждане подадената пред него жалба и е прекратил производството по делото по съображения, че оспорването на Решение № НСР-31694 от 11.07.2023 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти (НСЦРЛП) по съдебен ред е просрочено, тъй като е пропуснат срокът по чл. 149, ал. 3 от АПК, с което се е погасило субективното право на жалба на дружеството. Определението е валидно, допустимо и правилно. По делото е правилно установено от фактическа страна от АССГ, че „ФАРМИМПОРТ“ АД, в качеството му на упълномощен представител на Octapharma (IP) SPRL е обжалвало решението на НСЦРЛП пред Комисията по прозрачност с жалба №111-2382 от 12.07.2023г. чрез НСЦРЛП, като на основание чл. 92, ал. 1 от АПК, с писмо рег. № 111-5789/21.07.2023 г., по електронен път, е изпратил жалбата, ведно с административната преписка на Комисията по прозрачност. Като колективен орган, последната е следвало, съгласно чл. 97, ал. 1 от АПК, да се произнесе в 1-месечен срок /допусната е техническа грешка при посочване на 14-дневен срок, но изчисленията са правилни/ от получаване на преписката /21.07.2023 г./, т. е. до 21.08.2023 г. /понеделник – работен ден/. Комисията обаче, не се е произнесла в този срок, поради което след тази дата за оспорващия е започнал да тече 14-дневния срок за оспорване на акта по съдебен ред, който е изтекъл на 05.09.2023 г. /работен ден - вторник/. Безспорен е и фактът, че жалбата, по която е образувано съдебното производство е депозирана едва на 01.08.2024 г., след произнасянето на Комисията по прозрачност с Решение №КП-18/12.07.2024 г. Административният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от АПК, според която, при оспорване на акта по административен ред, 14 дневният срок по ал. 1 за оспорването му започва да тече от съобщаването, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Тъй като Комисията по прозрачност, съгласно чл. 97 ал.1 от АПК, е следвало да се произнесе в едномесечен срок от получаване на преписката, т.е. до 21.08.2023 г., но не се е произнесла в този срок, след тази дата за оспорващия е започнал да тече 14 дневният срок за оспорване на първоначално издадения акт по съдебен ред, който срок е изтекъл на 05.09.2023г. Жалбата, по която е образувано съдебното производство е подадена чрез Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти с вх. № 111-5819 от 01.08.2024 г. - след изтичане на законоустановения срок, поради което съдът правилно я е приел за недопустима. Обоснована и правилна е и преценката на първоинстанционния съд, че произнасянето на горестоящия орган след изтичане на срока по чл. 97, ал. 1 от АПК не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния административен акт, тъй като срокът по чл. 149, ал. 3 от АПК е преклузивен. С по-късното произнасяне на компетентния орган с отхвърлителен диспозитив, на засегнатия от административния акт не му се предоставя нов срок за обжалване, нито се новира изтеклият срок. Разпоредбите на чл. 97, ал. 1 и 5 от АПК и тази на чл. 149, ал. 3 от АПК са пряко свързани и следва да се тълкуват и прилагат съвместно. Законодателят е приравнил по правен резултат хипотезите, когато органът се е произнесъл в указания от закона срок с мотивирано решение за отхвърляне на жалбата, така и когато не се е произнесъл в същия срок, като е защитил правото на адресата на акта да го обжалва в посочените от закона срокове. Въпреки, че допълването на разпоредбата на чл. 97, ал. 1, изр. последно от АПК, предвиждащо задължение за горестоящия орган за незабавно уведомяване на подателя на жалбата, е извършено след приемането на Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВАС, по никакъв начин неизпълнението на това задължение на горестоящия орган не е скрепено с процесуални последици относно течението на сроковете. Законодателят не е придал правно значение на неизпълнението на визираното задължение в нормите на чл. 140 от АПК и на чл. 149 от АПК, регламентиращи сроковете за обжалване. Началният момент на срока за произнасяне на решаващия орган при административното обжалване е нормативно определен в чл. 97, ал. 1 от АПК и не е поставен в зависимост от изпълнението или неизпълнението на въведеното задължение за уведомяване на жалбоподателя от страна на горестоящия административен орган. Ето защо, Административен съд София-град правилно е приел, че депозираната от „ФАРМИМПОРТ“АД, ЕИК 131181471, в качеството му на упълномощен представител на Octapharma (IP) SPRL, представлявано от изпълнителния директор А. П. чрез пълномощник адв. Макавеев жалба се явява просрочена и при условията на чл. 159, т. 5 от АПК я е оставил без разглеждане, а производството по делото – прекратил. Като правилно и законосъобразно определението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти претендираните разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,