Определение № 216 от 23.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1718/2019 г.

Производството е по чл. 307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Л. П. К. ,уточнена като молба за отмяна на решение №435974 от 25.05.2018г.по гр.д № 43461/2013г на Софийски районен съд,с което решение срещу молителката са уважени искове на основание чл.57,ал.1 и ал.2 ЗЗД.Решението е влязло в сила като необжалвано. Молителката е посочила основание по чл. 303 ал.1 т. 4 ГПК. Решаващият съд не е уважил отвода й за пресъдено нещо по предмета на спора,свързан с договор за продажба на движими вещи от 29.12.2009г.Твърди се противоречие на атакауваното решение по гр.д № 43461/2013г на Софийски районен съд с постановеното в решение от 07.07. 2011г по гр.д № 31365/2010г на СРС, 37 състав, окончателно потвърдено с реш.№ 5023 от 09.07.2012г на СГС. Твърди се противоречие и с реш. от 22.02.2012г по гр.д № 26929/2010г на СРС ,75 състав и с реш. от 24.02.2014г по гр.д № 39080/2012г на СРС 45 състав,като решенията са приложени и в хода на делото пред СРС. Постъпил е отговор по първоначалните и уточняващи молби от ответницата ЕТ Р. –Н. П. чрез пълномощник адв. Д. И. от САК .Няма мотивирано изложение на основание за отмяна и не е налице посоченото по чл. 303 ,т.4 ГПК, както е възприел и СРС в атакуваното решение. Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение приема молбата за постъпила в срок и допустима, като по въпроса налице ли е действително противоречие на атакуваното решение по гр.д № 43461/2013г на Софийски районен съд с друго влязло в сила съдебно решение със същия предмет и страни,респ по обуславящ въпрос, ВКС следва да се произнесе с решението. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.