Определение № 6643 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5780/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 213а, ал.7 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Изи Асет Мениджмънт“АД, чрез процесуален представител, срещу определение №3551 от 25.11.2025г. постановено по адм.д. №760/2025г. по описа на Административен съд-Плевен /АС-Плевен/, в частта, с която на основание чл.236, вр. чл.213а, ал.2 вр. чл. 215, т. 4 от АПК, частна жалба с вх.№6714/25.11.2025г. от „Изи Асет Мениджмънт“АД, против определение от 12.11.2025г. по а.д.№760/2025г., по описа на АС-Плевен, с което съдът е указал на ответника на осн. чл.190 ГПК да представи всички налични документи, съдържащи лични данни на оспорващия по делото, е оставена без разглеждане. Частният жалбоподател твърди, че определението в обжалваната му част е незаконосъобразно, постановено в нарушение на основни принципи на правото, в противоречие със съдебната практика и материалноправни и процесуалноправни норми и правила. Съображения излага в частната жалба. Моли за неговата отмяна. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови определение №3551 от 25.11.2025г. в обжалваната част, АС-Плевен е приел, че определението, с което на осн. чл.190 ГПК се указва на ответника да представи писмени доказателства не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда хода на производството. Определението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Съгласно чл.229, ал.1 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията: 1. които преграждат по-нататъшното развитие на производството; 2. в случаите, изрично посочени в закона. Оспореното с частната жалба определение от 12.11.2025г. по а.д.№760/2025г., по описа на АС-Плевен, с което съдът е указал на ответника на осн. чл.190 ГПК да представи всички налични документи, съдържащи лични данни на оспорващия по делото не попада в уредените две хипотези от чл.229, ал.1 от АПК. Същото не прегражда хода на съдебното производство по а.д.№760/2025г., по описа на АС-Плевен, поради което предвид разпоредбата на чл.229, ал.1, т.1 от АПК не подлежи на инстанционен контрол. Същевременно по отношение на това определение не е налице предвидена в закона изрична възможност за обжалване по см. на чл.229, ал.1, т.2 от АПК. Не се кредитират възраженията в частната жалба. Противно на тезата на частния жалбоподател процесното определение в обжалваната негова част не е постановено в нарушение на основни принципи на правото и в противоречие с материалноправни и процесуалноправни норми, а при правилно прилагане от първостепенния съд на относимата към предмета на настоящото съдебно производство разпоредба на чл.229, ал.1, т.1 АПК, която разпоредба не подлежи на разширително тълкуване. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че определението на АС-Плевен не страда от визираните от частния жалбоподател пороци, и трябва да се остави в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани и не се присъждат. Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение