Решение № 391 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 631/2009 г.

Решение № 391 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 631/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик Надежда Зекова Производство за разглеждане на касационна жалба по чл. 290 ГПК. Касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 554/2008 г. е допуснато с определение на касационния съд от 16. 7. 2009 г. по настоящото дело по жалбата на В. И. срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът му против З. "О", гр. К. за сумата 3105 лв. и е осъден да заплати сумата 4272 лв. на кооперацията по предявен от нея насрещен иск, както и сумата 610 лв. разноски по делото. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй- като съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за точното прилагане на закона. При разглеждане на касационната жалбата по същество, се установи следното: Бургаският районен съд с първоинстанционно решение по делото е уважил иска на И. срещу З. "О" за сумата 3105 лв. - парична равностойност на 1035 бали сено, които И. е предал на кооперацията през 2005 г. Отчетено е от първоинстанционния съд, че предаването на тези бали сено не се оспорва от кооперацията, прието е за недоказано нейното твърдение, че са предадени като наемна цена по безсрочен наемен договор, въз основа на който ищецът е ползвал сенокосачка, собственост на кооперацията. Първоинстанционният съд е счел за доказано твърдението на ищеца И., че е предал балите сено на основание предварителен договор между страните, с който кооперацията се е задължила да му прехвърли сенокосачката, но впоследствие кооперацията е отказала да изпълни договора, който е бил развален чрез писмена покана на ищеца и натуралната престация е дадена на отпаднало основание. Въззивният съд е отменил решението в тази част и отхвърлил иска на И., като е приел за недоказано твърдението му за сключен между страните и впоследствие развален, договор за замяна на сенокосачка срещу бали сено, тъй- като за доказването на договори на стойност над 1000 лв. се изисква писмена форма, каквато в случая не е налице. Изводите на съда са постановени при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Искът на И. за стойността на предадените от него на кооперацията 1035 бали сено не е обоснован с разваляне на договор за замяна, а с твърдението, че балите са предадени срещу предварителната уговорка за прехвърляне на самоходната косачка от кооперацията на ищеца и неизпълнението на тази уговорка. В този смисъл, съдът се е произнесъл по иска, без да се съобрази с фактически заявеното основание., а освен това се е ограничил до твърдяната от ищеца /според съда/, квалификация за развален договор за замяна, без да приложи правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, че съдът сам определя приложимата правна норма към приетите от него за установени обстоятелства по делото. Предвиденото в чл. 88 ЗЗД обратно действие на развалянето на договорите е подчинено от основния принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване и в случая, въззивният съд е следвало да приложи този принцип, съобразно приетите от него за доказани по делото фактически обстоятелства - дадени от ищеца и получени от ответната кооперация, 1035 бали сено, без да е налице основание за това, което обуславя общата отговорност на получателя по чл. 59 ЗЗД. Тази отговорност съдът е приложил при произнасяне по насрещния иск на З. "О", който е уважил в претендирания размер 4272 лв. С насрещния иск, кооперацията е твърдяла, че сумата се дължи като неплатена от ищеца наемна цена по безсрочен наемен договор между страните. Въззивният съд е приел, че между страните не е съществувало наемно правоотношение за периода 1. 10. 2006 г. до 30. 1. 2008 г., както е заявено в насрещната искова молба, с оглед на което е приел, че ответникът по насрещния иск е ползвал сенокосачката без основание и дължи обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Т. е. съдът е действал непоследователно при определяне на правната същност на отношенията между страните - приема за недоказани твърденията в първоначалния и в насрещния иск за наличие на договорни правоотношения, но само при насрещния иск прилага правилото за недопустимост на неоснователното обогатяване. По изложените съображения следва да бъде отменено въззивното решение и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК. В това производство решаващият съд следва да изслуша заключение на вещо лице относно паричната равностойност на 1035 бали сено към момента на предаването им от ищеца И. на ответника ЗПКУ "О" и за паричната стойност на обезщетението за ползване на сенокосачката за периода от 1. 10. 2006 г. до 31. 1. 2008 г. Върховният касационен съд