Определение № 4246 от 21.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4076/2023 г.

Образувано по частна жалба от К. В. С. против разпореждане № 389 от 22.05.2023 г. по в.ч.гр.д. № 137/2023 г. по описа на АС - Пловдив, с което е върната частна касационна жалба против въззивно определение № 98 от 16.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 137/2022 г. на АС - Пловдив. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да постанови своето разпореждане при проверка редовността на частната касационна жалба подадена от К. С. е констатирано, че същата не отговаря на изискванията по чл. 284, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ГПК. С разпореждане от 12.04.2023 г. частната касационна жалба е оставена без движение, а на жалбоподателя са дадени указания, чрез които да бъдат отстранени констатираните нередовности. Препис от разпореждането е връчен лично на жалбоподателя на 28.04.2023 г. В срокът за отстраняване на нередовностите по частната касационна жалба е постъпила молба с вх. № 3689/09.05.2023 г., с която частично са изпълнени указанията-документ за внесена държавна такса, но е отправено и искане да бъде продължен срока за изпълнение на останалите указанията обективирани в Разпореждане № 300 от 12.04.2023 г. С разпореждане № 359 от 09.05.2023 г. срокът за изпълнение на указанията обективирани в разпореждане № 300 от 12.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 137/2023 г. по описа на АС – Пловдив е продължен със седем дни, считано от изтичане на първоначалния срок, а именно до 12.05.2023 г. С последващо разпореждане № 389 от 22.05.2023 г., при направена констатация за изтичане на удължения срок и липсата на изпълнение от К.С. на указанието за отстраняване нередовности на касационната му частна жалба против въззивно определение № 98 от 16.03.2023 г. по в. ч.гр. д. № 137/2022 г. на АС – Пловдив, е върната същата. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира подадената частна жалба за неоснователна поради следните съображения: Частната жалба е бланкетна и в нея не са посочени процесуални нарушения, които въззивният съд е извършил при постановяването на своето разпореждане, но с оглед задължителните разяснения обективирани в Тълкувателно решение по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, касационният състав в настоящото производство по чл.274, ал.2 ГПК не е обвързан само от оплакванията с частната жалба, а следва да извърши проверка на обжалваното разпореждане за спазване на съдопроизводствените правила при издаването му. Нарушения обаче не се установяват. Администриращият съд с разпореждане № 300 от 12.04.2023 г., е изпълнил задълженията си да даде на частния жалбоподател ясни и точни указания, съответни на наличната нередовност на касационната му частна жалба, и е посочил срок за изпълнението им Указанията надлежно получени от жалбоподателя лично на 28.04.2023 г., срокът е бил удължен по реда на чл.63 ГПК с Разпореждане № 359 от 09.05.2023 г. до 12.05.2023 г., и в нито един от тези два срока - началния или удължения, жалбоподателят не е изпълнил вцялост указанията (извън представяне документ за внесена държавна такса и посочване, че няма юридическа правоспособност), а именно не е представил изискуемото от ГПК изложение по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК подписано от адвокат, както и частната касационна жалба приподписана от адвокат. Това е достатъчно основание за връщане на частната му касационна жалба по смисъла на чл. 274, ал.3 вр. чл. 284, ал.2 и 3 ГПК и постановеното в този смисъл разпореждане от администриращия съд е правилно. В константната практика на ВКС обективирана в определение № 147/15.03.2010 г. по ч. гр. дело № 84/2010 г. на III-то г.о. на ВКС и други, е прието, че съдът няма задължение да съобщава на страната акта си за продължаването, респективно отказа да бъде продължен срока по реда и на основание чл.63, ал.1 от ГПК, а страната сама следва да следи за постановяването на този акт, тъй като той не подлежи на самостоятелно обжалване, и разпоредбата на чл.63, ал. 2 от ГПК сочи както началото на продължавания срок (изтичането на първоначалния), така и неговата минимална продължителност (не по-кратък от първоначалния). Обжалваното разпореждане като правилно подлежи на потвърждаване, и съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение,