Определение № 115 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 953/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 и с чл. 279 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца по делото И. Г. К., подадена чрез назначения му от съда особен процесуален представител адв. В. С. срещу разпореждане № 4008/17.12.2021 г., постановено по частно гр. дело № 2133/2021 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното разпореждане е върната частната касационна жалба с вх. № 21617/30.11.2021 г., подадена от името на жалбоподателя срещу определение № 2265/19.08.2021 г., постановено по същото частно гражданско дело. Частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативния съд. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, като се излагат твърдения и съображения, че върнатата частна касационна жалба не е просрочена, оспорва се датата на връчване на съобщение за обжалваното с нея определение на САС. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното разпореждане № 4008/17.12.2021 г., апелативният съд е приел, че частната касационна жалба с вх. № 21617/30.11.2021 г. е просрочена. В тази връзка съдът е изложил съображения, че съобщение за обжалваното с нея определение е връчено лично на особения представител адв. В. С. на 08.11.2021 г., както и че от тази дата е започнал да тече срокът за обжалване, като изтекъл на 15.11.2021 г. Съдът е установил, че частната касационна жалба е подадена по пощата, с пощенско клеймо от 29.11.2021 г.; приел е, че това е станало след изтичането на срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Констатацията на САС, че частната касационна жалба е подадена по пощата на 29.11.2021 г., е вярна. Неправилни са обаче останалите съображения на съда за връщането ѝ. Апелативният съд е изпратил две съобщения с препис от постановеното от него определение № 2265/19.08.2021 г., като и двете са върнати в цялост с обяснения от връчителя, съответно – от 15.09.2021 г. и от 30.09.2021 г. (листове 19, 20 и 22 от делото на САС), че адв. С. не може да бъде намерена в кантората ѝ. И в двата случая не е предприето залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 51, ал. 2 (в действащата редакция – преди изм., обн. В ДВ, бр. 110/2020 г., което е в сила от 30.06.2022 г.) от ГПК. Върху списък на известените лица (лист 21 от делото на САС) е обективирано писмено изявление: “Получих опр-е № 2265/19.08.2021 г.“, последвано от подпис, сходен с този на адв. В. С., след който е посочена датата 08.11.2021 г., т.е. датата не е включена и обхваната от това удостоверително изявление, чието авторство не е несъмнено Липсва изобщо удостоверително изявление на връчител, съгласно изискванията на чл. 44, ал. 1, изр. 1 и 2 и на чл. 51, ал. 1, изр. 3 (в посочената по-горе действаща редакция) от ГПК – относно датата и начина (вкл. мястото) на връчване, имената и качеството на получателя, като последните изобщо не са посочени. От изложеното следва, че препис от определение № 2265/19.08.2021 г. не е надлежно (редовно) връчен на адв. В. С. в качеството ѝ на особен процесуален представител на жалбоподателя. В частната жалба пред настоящата инстанция тя изрично оспорва датата на връчване на съобщение за определението, която дата, както стана ясно, не е надлежно удостоверена. При това положение следва извод, че преклузивният едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1, изр. 1 от ГПК за обжалване на определение № 2265/19.08.2021 г. не е започнал да тече; следователно – подадената срещу определението частна касационна жалба с вх. № 21617/30.11.2021 г., не е просрочена. По изложените съображения, обжалваното разпореждане № 4008/17.12.2021 г. е неправилно и следва да се отмени, а делото – да се върне на апелативния съд за по-нататъшно администриране на частната касационна жалба с вх. № 21617/30.11.2021 г. С частната жалба пред настоящата инстанция адв. В. С. С. е направила и искане съдът да ѝ определи възнаграждение в качеството ѝ на особен процесуален представител на жалбоподателя-ищец И. К.. Това искане е неоснователно по следните съображения: Първоинстанционният съд по реда и на основание чл. 94 и чл. 95 от ГПК, във вр. с чл. 21, т. 3 и чл. 23, ал. 2 от ЗПП, е предоставил на жалбоподателя-ищец правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото, като за негов особен представител е определена и е назначена адв. В. С.. От изложеното следва, че възнаграждението на същата за оказаната от нея правна помощ по делото на жалбоподателя-ищец, се определя и е платимо, не от съда, а съгласно чл. 39 от ЗПП – от Националното бюро за правна помощ (НБПП), въз основа на отчет на адвоката по чл. 38 от ЗПП и решение на председателя на НБПП (в този смисъл е и трайно установената практика на ВКС – определение № 188/16.06.2017 г. по ч. гр. дело № 1663/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 722/10.11.2015 г. по ч. гр. дело № 4299/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 380/25.07.2016 г. по ч. гр. дело № 2562/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 104/24.03.2015 г. по гр. дело № 5111/2014 г. на III-то гр. отд. на ВКС, определение № 155/02.06.2016 г. по ч. гр. дело № 2016/2016 г. на I-во гр. отд. на ВКС, определение № 61/26.01.2012 г. по ч. търг. дело № 10/2012 г. на I-во търг. отд. на ВКС, определение № 786/21.06.2011 г. по гр. дело № 74/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС и др.). Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение