Решение № 172 от 9.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1047/2010 г.

Решение № 172 от 9.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1047/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. Х. - [населено място] е подала касационна жалба срещу решение № 572 от 30.06.2010 г. по т. д. 117/10 г. на Пловдивски апелативен съд. Касаторът излага доводи за недопустимост на обжалваното решение, поради това, че иска по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е предявен от лице, което е било изключено като чл. на сдружението с решение на изпълнителния съвет от 12.06.2002 г. и съответно не е легитимирано да го води. Поддържани са и лаконични оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Ответникът по касация - Г. Я. К. от [населено място] не е заявила становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение № 547 от 12.07.2011 г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с указанията, дадени с т. 1 ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009 г., при релевантност на въпроса относно допустимостта на иска по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, с оглед липсата на активна процесуалноправна легитимация на ищцата в периода между изключването й от сдружението като почетен чл. и отмяна на решението за това изключване, като този въпрос е бил разрешен в противоречие с приетото с решение № 207 от 13.12.2010 г. по т. д. 129/10 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение № 98/09.11.2009 г. на Хасковски окръжен съд, с което по предявения иск на Г. К. против Х. на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ са отменени решенията на ОС на Х., приети на 07.11.2008 г. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за неоснователно направеното възражение за недопустимост на иска, поради липса на процесуалноправна легитимация на ищцата, тъй като решението на общото събрание, с което тя била изключена като почетен чл. на Х. не било влязло в сила, поради което и не произвело действие. По същество е прието, че с оглед данните по делото било установено твърдението на ищцата, че към момента на провеждане на събранието, отмяната на решенията, на което е предмет на спор, действащия устав бил този приет през 1991 г. И тъй като не бил спазен редът установен от него за свикване на общото събрание, то и взетите решения били незаконосъобразни. Касационно обжалване на така постановеното решение на Пловдивски апелативен съд е допуснато и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като поставения въпрос за активната легитимация на лице, което не е било чл. на сдружението към момента на предявяване на иска по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, е бил разрешен със задължителна практика по чл. 290 ГПК с решение № 207 от 13.12.2010 г. по т. д. 129/2010 г. на ВКС, II т. о., с което при аналогична хипотеза е било прието, че с оглед защитата, която се цели с конститутивния иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, процесуалната легитимация на ищеца следва принадлежността на потестативното право. Тя съставлява абсолютна процесуална предпоставка и нейната липса обуславя недопустимост на предявения иск. Този извод е направен при разрешаване на идентичен на разглеждания с обжалваното решение случай, между същите страни по повод предявен от ищцата иск срещу други решения на общото събрание на сдружението, като ВКС е мотивирал, че ищцата К. не е имала качество на чл. на Х., при съпоставяне на датите - на приемане на решение за изключването й като почетен чл. на сдружението - 19.08.2002 г. и отмяната на това решение с влезлия в сила съдебен акт на 07.05.2009 г. В разглеждания случай спрямо тези дати и датата на предявяване на иска - 10.11.2008 г. следва да се направи същия извод, а именно че - в този период 19.08.2002 г. - 07.05.2009 г. ищцата не е била чл. на Х., поради което не е била активно легитимирана да предяви иска по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, което обуславя и недопустимост на съдебното производство. Или като не е съобразил изложеното, решаващият състав е постановил своят съдебен акт при липса на процесуална активна легитимация, което има за правна последица обезсилването му, както и оставения с него в сила акт на първостепенния съд на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, при законен бланкет към чл. 270, ал. 3 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по касация следва да заплати на касатора разноски за цялото съдебно производство в размер на 620 лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение