Определение № 842 от 13.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 437/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, образувано по частна жалба на третото лице „Юросолт Продакшън“ ООД срещу въззивно определение на Варненски апелативен съд. Молителят „Коммер Интернешънъл“ ЕООД оспорва жалбата. Предварително следва да се отбележи, че независимо от съдържащото се в чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК препращане към предпоставките за допускане на касационното обжалване (чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК), при обжалване на наложеното обезпечение от страна на трето лице е приложим редът по чл. 274, ал. 2 ГПК, доколкото в тези случаи предметът на частното производство се ограничава само до въпроса за собствеността, а предпоставките за допускане на обезпечението, по които се е произнесъл въззивният съд (допустимост и вероятна основателност на обезпечавания иск, обезпечителна нужда, адекватност на обезпечителната мярка), са ирелевантни спрямо жалбоподателя - трето лице (напр. ч. т. д. № 671/2022 г., I т. о. на ВКС и цитираната там практика). При проверката на допустимостта на частната жалба съдът прие следното. Съгласно т. 6 от ТР № 6/2013 г. на ВКС-ОСГТК определението, с което се допуска обезпечение, може да се обжалва и от всяко трето за обезпечителното производство лице, чиято правна сфера е засегната от обезпечителната мярка. Решаващото съображение произтича от съдържащото се в чл. 401 ГПК препращане към разпоредбите на изпълнителното производство относно действието на обезпечителните мерки запор и възбрана и относно защитата на третите лица - действителни собственици на вещите, върху които се насочва изпълнението, като е подчертана идентичността на способите за защита на третите лица в изпълнителния и обезпечителния процес. Последното обосновава извода, че предвидените в чл. 435, ал. 4 ГПК предпоставки за допустимост на жалбата на третото лице срещу действията на съдебния изпълнител се явяват предпоставки за допустимост и на жалбата срещу определението за допускане на обезпечението. Основната предпоставка е упражняваното от третото лице владение върху вещта, предмет на възбраната или запора. По отношение на релевантния момент, към който това владение следва да е налице, изр. 1 на чл. 435, ал. 4 ГПК посочва деня на запора, възбраната или предаването. Същевременно изр. 2 на същата алинея предвижда като условие за основателност на жалбата третото лице да е собственик на вещта при налагане на запора или възбраната. Запорът върху движима вещ се налага с връчването на длъжника на съобщението за описа, съдържащо точно описание на вещта (чл. 450, ал. 2 ГПК), или със самия опис (чл 450, ал. 1 ГПК). От посочените разпоредби следва, че релевантен се явява моментът на действителното налагане на запора по един от начините по чл. 450, ал. 1-2 ГПК, към който момент се преценяват собствеността върху вещта като условие за основателност на жалбата на третото лице, респ. владението като условие за допустимост на същата. Освен това следва да се посочи, че не допускането на обезпечението, а именно действителното налагане на запора върху движима вещ засяга правната сфера на владеещото я като неин собственик трето лице, с което се обуславя и правото му да обжалва определението за допускане на обезпечението съгласно т. 6 от ТР № 6/2013 г. Следователно при липса на реално наложен запор третото лице, претендиращо да владее вещта като неин собственик, не е процесуално легитимирано да обжалва определението, с което такъв запор е допуснат като обезпечителна мярка. В настоящия случай предмет на допуснатата обезпечителна мярка са движими вещи, определени по рода си - според даденото във въззивното определение описание установима на място при описа складова наличност на насипна или пакетирана сол, съответно суровина или готова продукция, на обща стойност до 169 591,97 лв., намираща се в склад, ползван под наем от ответника на посочения в определението адрес - което изключва възможността за налагане на запора по реда на чл. 450, ал. 2 ГПК. Не са представени доказателства за извършен опис по реда на чл. 450, ал. 1 ГПК, нещо повече - с уточняващата молба от 21.01.2025 г., депозирана по повод дадени от въззивния съд указания, жалбоподателят изрично е заявил, че до този момент опис не е извършван. Следователно не се установява жалбоподателят да е лице, владеещо вещта към деня на налагане на запора, по смисъла на чл. 435, ал. 4 вр. чл. 401, изр. 3 ГПК, респ. лице, чиято правна сфера е засегната с допуснатата, но нереализирана, обезпечителна мярка по смисъла на т. 6 от ТР № 6/2013 г., поради което частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С тези мотиви съдът