Определение № 1903 от 18.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 926/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на „Джей анд Ай “Е ООД ЕИК[ЕИК] срещу определение № 709 от 06.03.2025 г. на ВКС,ТК,Първо отд. по ч.т.д. № 252/2025 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу определение № 681/18.10.2024 г. по т. д. № 695/2024 г. на Софийски апелативен съд и е прекратено производството по ч. т. д. № 252/2025 г. по описа на ВКС, I т. о. От страна на ответника по ЧЖ „АЛЕКСАНДЪР ПРИНТ“ЕООД/н./ е подаден писмен отговор от синдика със становище за неоснователност на ЧЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е приел за недопустима частната жалба срещу определение № 681/18.10.2024 г. по т. д. № 695/2024 г. на Софийски апелативен съд съставът на ВКС,ТК, Първо т.о. е изложил в мотивите следните съображения: Въззивното производство пред САС е било образувано по жалби срещу определение на ОС - Видин, с което по реда на чл. 729 ТЗ е одобрена частична сметка за разпределение. Жалбите са били подадени от несъстоятелния длъжник „Александър Принт“ ЕООД и от кредитора „Колтън Венчърс ЛП“, впоследствие заместен в производството по несъстоятелност от „БулМар Пъблишинг“ ЕООД. С обжалваното определение САС е оставил жалбите без разглеждане поради липсата на предмет на обжалване, доколкото с последващо определение по реда на чл. 253 ГПК съдът по несъстоятелността сам е отменил определението за одобряване на сметката. Това определение не е било необжалвано По отношение на подадената от кредитора частна жалба е изтъкнал като основание за недопустимост допълнително и липсата на подадено от този кредитор възражение срещу сметката по чл. 728 ТЗ. При тези обстоятелства, съставът на ВКС, постановил обжалваното пред настоящия състав определение, е приел, че подалото частната жалба дружество „Джи Анд Ай“ ЕООД не е легитимирано да обжалва така постановеното от САС определение. В производството по несъстоятелност същият се явява ипотекарен кредитор по чл. 717н ТЗ и същевременно купувач на ипотекирания имот, а в производството пред САС - ответник по приетите за недопустими жалби, поради което за него не е налице правен интерес да обжалва прекратяването на производството по тези жалби. За неоснователни са счетени и доводите в частната жалба, че интересът на жалбоподателя се изразява в интереса от стабилизиране на сметката за разпределение чрез разглеждането на жалбите по същество. В обжалваното определение на ВКС е прието, че за настъпването на стабилитета на съдебния акт е без значение дали настъпва като последица от потвърждаване от горна инстанция, от неподаване на жалба или от прекратяване на производството по подадена жалба. С оглед всичко изложено е прието, че частната жалба на дружеството „Джей анд Ай “Е ООД следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, поради липса на правен интерес и на предмет на същата, след постановяване от съда по несъстоятелността на определение за отмяна по реда на чл.253 ГПК на определението, с което по реда на чл. 729 ТЗ е била одобрена частична сметка за разпределение. Настоящият състав на ВКС напълно споделя изложените съображения и крайния извод в обжалвания акт, постановен от друг състав на ВКС. Оплакванията в настоящата ЧЖ за неправилност на обжалваното в настоящото производство определение, доколкото съставът на ВКС не е отчел, че определението за одобряване на сметката за разпределение в производството по несъстоятелност не подлежала на изменение по реда на чл.253 ГПК с определение, постановено от същия съд, са без значение в настоящото производство, доколкото определението по чл.253 ГПК, правилно или не, е влязло в сила и се ползва с последиците на такова. Следователно не е налице правен интерес от обжалването на вече несъществуващо определение на съда по несъстоятелността, постановено по реда на чл.729 ТЗ, както е приел и съставът на ВКС в обжалваното пред настоящия състав определение, а и липсва активна процесуална легитимация по ЧЖ на това лице по изложените по-горе съображения на състава на ВКС,постановил обжалваното с настоящата ЧЖ определение. С оглед на това последното се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение като прецени правилността на обжалваното определение