Определение № 2804 от 09.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1803/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД, [населено място] против определение № 1495 от 28.05.2026 г. по т. д. № 2577/2025 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, Трети състав, с което е оставена без разглеждане подадената от банката молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото определение № 829 от 19.03.2026 г. в частта за разноските. В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Оспорва се изводът на предходния състав на ВКС, че с определението по чл. 288 ГПК същият се е произнесъл по дължимостта на разноски за касационното производство, както и извода, че е необходимо представянето на списък по чл. 80 ГПК и изрично искане за присъждането на разноски, независимо че се касае само за един разход – депозит за особен представител на касатора в размер на сумата от 3067.75 евро, за внасянето на която са представени доказателства. Ответницата по частната жалба – Н. К. К. – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество – същата е неоснователна. При постановяване на атакуваното определение предходният състав на Върховен касационен съд е приел, че: Производството пред касационната инстанция е образувано по касационна жалба, подадена от адв. К. Д. – особен представител на ответника Н. К. К.; Поради това, че администриращият жалбата съд не е изпълнил задължението си да укаже на насрещната страна да внесе по сметка на ВКС депозит за възнаграждение на особения представител, с определение № 76 от 12.01.2026 г. ВКС е определил на адв. К. Д. възнаграждение в размер на 6 000 лв. и е указал на банката-ответник по касация внасянето му по сметка на съда.; С платежно нареждане от 21.01.2026 г. банката е изпълнила дадените й указания. С определение № 829 от 19.03.2026 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1053 от 06.08.2025 г. по в. гр. д. № 3102/2024 г. на Софийския апелативен съд в обжалваната негова част. По отношение рaзноските за производството е посочено, че в полза на ответника по касационната жалба разноски не следва да се присъждат поради липса на направено от него искане, както и на доказателства за извършването на такива. За да остави без разглеждане подадената от банката молба по чл. 248 ГПК, съставът на ВКС е преценил същата като недопустима поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК. Приел е, че доколкото с определението по чл. 288 ГПК вече се е произнесъл относно разноските за производството пред касационната инстанция, подадената молба по чл. 248 ГПК представлява искане за изменение, а не за допълване на това определение, поради което наличието на списък по чл. 80 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането й. Определението е правилно. Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Произнасянето на съда е обусловено от направеното от страната искане, т.е. съдът е длъжен да присъди разноски само ако такива са поискани и само в размера, който е поискан. В тази връзка именно е и установеното в чл. 80 ГПК изрично задължение на страната, която е поискала присъждане на разноски, да представи списък на разноските. Както е разяснено в мотивите по т. 2 и т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението/определението в частта му за разноските. Правната последица от неизпълнението на това процесуално задължение е въведена в самата норма – страната няма право да иска изменение на решението/определението в частта му за разноските. Неоснователно е оплакването на касатора, че в обжалвания съдебен акт липсва произнасяне по разноските. В мотивите на същия е посочено изрично, че доколкото не са поискани, на ответника по касация не се присъждат разноски за касационното производство. Липсата на такова искане обуславя отсъствието на отделен диспозитив за разноските в съдебния акт. С оглед на това, правилна е преценката на предходния състав на ВКС, че подадената молба по чл. 248 ГПК съдържа по същество искане за изменение, а не за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските и че поради непредставянето на списък по чл. 80 ГПК същата е недопустима. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав