Определение № 2105 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1418/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. С. Н. срещу Определение № 2 от 05.01.2026 г. по адм. дело № 2/2026 г. по описа на Административен съд – Монтана, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 2122269 от 17.12.2025 г. на младши автоконкрольор при ОД на МВР – Монтана, РУ Лом. С посочената заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „з”, „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) e приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В частната жалба се твърди, че съдът е формирал неправилен извод за липсата на нормативно установените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като отнемането на СУМПС ще лиши жалбоподателя от възможност да изпълнява служебните си задължения и ще създаде затруднения при отглеждане на децата му. С частната жалба представя трудов договор за наемането му на работа като шофьор и удостоверения за раждане на двете му деца. Иска отмяната на обжалваното определение и вместо него касационната инстанция да постанови спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Ответникът – младши автоконкрольор при ОД на МВР – Монтана, РУ Лом, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. „з”, „гг“ ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че водачът на 17.12.2025 г. е управлявал лек автомобил, собственост на Н. Л. Т., след прекратяване на регистрацията му от 04.11.2025 г. поради липса на валидна задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът е изложил мотиви, че водачът не е представил никакви доказателства в подкрепа на твърденията си за настъпване на вреди. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая горните условия не са налице. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Защитените обществени отношения са с особена важност, тъй като управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. Именно защото управлението на МПС е дейност с повишена опасност законодателят въвежда императивно правило за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите - чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането. При служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство законодателят предвижда, че същата се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В случая не са представени доказателства, че такава застраховка е сключена, т.е. не са предприети никакви действия за привеждане на автомобила в съответствие с изискванията на закона. Представен е единствено трудов договор на жалбоподателя за длъжността „шофьор“ в „Ангелов Транс 25“ ЕООД и удостоверения за раждане на двете му малолетни деца и то за първи път с частната жалба. Тези доказателства не са достатъчни да оборят извода на съда, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост. Спазването на правилата на движение е в интерес на всички участници в движението, включително в интерес на самия жалбоподател и неговите деца в качеството им на пътници в процесния автомобил. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение