Определение № 230 от 24.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1696/2014 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определение № 474/19.12.2013 на Софийския окръжен съд по гр.д. № 533/2012, с което е оставена без разглеждане молба за изменяване на решение № 04/02.01.2013 по същото дело в частта за разноските. Недоволна от определението е жалбоподателката М. Г. К., като счита, че молбата не е просрочена, а размерът на уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ответникът по молбата [фирма], [населено място], С. о. я оспорва, като счита, че искането за намаляване на адвокатското възнаграждение е просрочено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е постановено от въззивен съд и туря край на производството по определяне на разноските, намира, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2, т. 1 ГПК. Като провери обжалваното определение, съдът намира жалбата неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че искането за изменяване на решението в частта за разноските поради прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение е предявено на 17.11.2013 г. – след изтичането на срока за обжалване на решението 17.02.2013 г. Действително в подадената на 14.12.2013 г. касационна жалба се съдържа оплакване, че въззивният съд не се е произнесъл по въззивната жалба в частта по разноските, но това е оплакване, че въззивният съд не се е произнесъл по правилността на първоинстанционното решение в частта за разноските. Като е съобразил изложеното възивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение